Читать «Какво може да направи нашето духовенство» онлайн - страница 3

Но нашето духовенство отговорило ли е или пристъпило ли е да отговори барем на една от надеждите на своите духовни чада? Какво добро е дочакал а каква полза е видял нашият народ от това духовенство? Това ли, дето наместо да слуша християнската добродетел „търпи, за да се спасиш“ из устата на едни чужденци шарлатани и на един съвсем непонятен за него език, той слуша тая съща добродетел из устата на своите искрено желани някога си пастири, с придобиванието на които той виждаше верни шансове за едно по-щастливо бъдъще? Ние би желали да ни докаже някой, че сме даже слепи в това отношение; но дотогава ние няма да престанеме да проповядваме, че при светлината и топлината на полумесецът ни едно наше климатическо растение няма да вдигне връх и няма да принесе плод и че рясата е потребна за който и да е народ не да стои при неговата люлка и да го возпитава в детинството му, а за да го опее и да стои над гробът му после неговата политическа смърт. Попът е на своето място при погребението, а не при рождението. А нашият народ се намира в оная преходна епоха на своят младенчески живот, в която преди сичко му е потребна свобода, за да може да се развие неговият млад организъм, за да може да се очертае неговият характер и за да може да наякне неговият мозък. Наистина, в тая епоха е потребна за него и наука, и возпитание, но новата политическа педагогия за народите ни доказва, че гладният се не учи, че вързаният се не возпитава и че битият не може да пее. Нашите учители и нашето младо поколение тряба да разберат това и да не бъдат барем тие като своите духовни отци. Българският народ не е в гробът на своето преминало, а в люлката на своето бъдъще. А, ако това така, то помогнете му да се отърве от робството!

Информация за текста

Източник: [[http://liternet.bg|ЛитерНет]]

Публикация:

Вестник „Знаме“, I, бр. 7 от 26 януари 1875 г.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3697]

Последна редакция: 2007-10-26 08:00:00