Читать «Как да станеш известен» онлайн

Фредерик Бегбеде

Как да станеш известен

Животът ми е гаден и смятам да приключа с него. Писна ми да возя разни кретени, които вонят на афтършейв и ръсят кокаин по задната седалка. Яко се насмуках с мастика, натъпках се с прозак и изобщо не ми пука за бухналите им прически като от някой бразилски сериал. Как я докарах дотук? Когато бях малък, си мислех, че животът е пред мен. Сега съм едно дебело нищожество, шофьор на временен договор за Париж и предградията, който в момента кара по улица „Риволи“. От двете страни се редят шикозни апартаменти с изглед към парка „Тюйлери“, фрашкани с изрусени курви, които се шибат отзад с разни телевизионни водещи върху канапета марка „Ромео“. Зад мен клиентката се киска на поредната идиотщина на мургавия пич до нея. „Дарлинг, купих си нов хеликоптер за яхтата — или пък нова яхта за хеликоптера? Или пък самолет, за да правим 4×4 в басейна?“ Да ти го начукам, простако. Ще ти видя сметката като две и две четири. Пиян съм до козирката и натискам газта до дупка. Дебна го в огледалото за обратно виждане с напудрения му нос, напомадената коса и златната верижка на часовника. Неговата шафрантия няма ли най-после да си затвори плювалника? Все се надявах, че животът ще ми даде някакъв шанс, че ми готви някаква изненада. Ама кур! Изненадите са за богатите. Животът на бедните е предвидим и можеш да го разкажеш предварително. Бъдещето не се отнася до мен. Аз съм грозен, зле облечен. Те гледат дебелия ми тил, бичия ми врат, а самите са красиви, миришат на хубаво и ме презират. Тя сигурно ми се подиграва, но аз ще сложа край на всичко това. Площад „Конкорд“? Нощем градът е прекрасен. Ето на, дори това не съм го измислил аз.

Аз съм един нещастен бедняк и следователно беден нещастник. От онези, с които не ти се и седи. От онези, които ги наричат по малко име с „господин“ отпред, както се полага на слугите. Моята съдба никога не е приличала на площад „Конкорд“, а прилагателни като „сияен“ и „бляскав“ са запазена марка на други. Пия, за да забравя, че съм забравен. Давам газ, защото ми писна да карам по банкета. Хайде готово, тя отвори дюкяна на нейния арабин и му налапа грездея. Честна дума, виждам всичко в огледалото, а те сигурно се възбуждат, като си мислят, че ги гледам. Докато тя му го смуче, той смърка кокаин. Да пукнат дано, писна ми все аз да съм прецаканият. Какво толкова му намира на тоя, освен мангизите? Защо на мен, мамицата му, никога не ми се е случвало да ми лижат ташаците на задната седалка на лимузина? От къде на къде тази пачавра ще ме гледа състрадателно с разпуснатата си коса и с натрапчивия си парфюм „ела ми го изяж“? Гади ми се от любезността на богатите, от усмивките им, които ти казват „чупка“, и от които се чувствуваш като просяк. Ясно ми е колко съм грозен и нищожен.

По радиото се лее „Viva Forever“ на Спайсгърлс. Усилвам звука. Аз съм най-неинтересното нещо в тази кола. Тръгнал отникъде заникъде. Поемам по крайбрежния. Копелето с лъснатата коса нарочно пъшка, като някой актьор от порнофилм. Тръгнал отникъде, за да стигне доникъде. И аз съм свалял жени, но грозни, а и от мен само им ставаше кофти. С нищо не можех да ги смая. Съжаляваха, че са тръгнали с мен. На никоя от тях не й се прииска да остарее заедно с мен. (Дори и на мен самия.) Никога не съм бил влюбен, никога никого не съм докарвал до оргазъм. Любовта струва скъпо, а аз все нямах пари. Дебел съм, пръстите, с които стискам волана, са космати и подпухнали, като на нищо и никакъв шофьор. Баща ми непрекъснато ми повтаряше, че съм бил некадърник, а аз направих каквото можах да излезе прав. Така и не се изучих, все висях пред телевизора, а след това си губех времето в къркане. Единственият изпит, който успях да взема, беше за шофьорската книжка (и то докато бях в казармата).