Читать «Каблешков» онлайн - страница 2

и бащата смаен сина не узна.

Младежът забрави шума, веселбите

и фана да дири места по-закрити

за срещи потайни… И простий чизмар

въз стола четеше вестника със жар,

със глава подпряна, с изпуснато шило,

и друг път сърце му не бе така било.

И скромний учител във своя урок

фана да загатва за „тиранин жесток“.

и речта „свобода“ да повтаря често.

И всяко сърце и време, и место

духът на борбата изпълваше веч.

За друго тогава не ставаше реч.

Враждите престанаха и любов безкрайна

свърза в едно всички кат велика тайна;

всякой бе приятел, всякой беше брат.

Забравиха всичко, щото бе отзад:

зависти, раздори и минало мрачно;

като чрез слияне свещено и брачно,

всички се сдушиха и със веселба

решиха се вече за смърт, за борба.

Едно дело общо, едничка цел свята

вдъхваше душите, сгряваше сърцата.

Въодушевленье нечуто завчас

смая всеки разум, упи всяка свяст!

Народът живейше със чувство само.

Свободата беше пленила ума му.

Той се бе усетил изведнъж голям

и готов за бунта, и храбър, и сам;

и колосът турски с грамадна си сила

бе за него нищо — империя гнила —

способна да рухне при първия крак…

И тъмна надежда, и сладостен мрак

затуляха всичко — бъдещето бурно

се криеше още в небе лазурно,

явен беше само един идеал

от мечти и светлост образуван цял.

И всичко се друго губеше в мъглата…

Лудостта владейше, умът и главата

от другаде потик приимаха веч.

Борбата бе близко, близкото далеч…

Очите с очите се срещаха скришно

и да се разбират словото бе лишно.

Тайната бе обща, мракът и нощта

свидетели бяха на много неща;

и кат някой демон подземен и мощен

чукът на ковача не спираше нощем:

желязото меко из светлия жар

излизаше утром на лъскав ханджар;

младите крояха опинци хайдушки,

продаваха всичко, купуваха пушки,

търговците бледи в застоя голям

оловото само продаваха там!

И в избите скришом със шъпот и с глуми

младите хлапаци леяха куршуми.

Булките печаха пексемед тогаз.

Селяните хитри стягаха без глас

черешовий дънер с обръчи железни

и гледаха важно, мислейки се трезни…

И върху гергьофа балканският лев

излазяше златен и зенал за рев.

И с тез сили малки, и с тез средства смешни,

и с тез глави руси, и с тез пръсти нежни,

и с тоз възторг луди, и с тоз дребен стан

искаха да бутнат страшний великан!

И в няколко дена тайно и полека

народът порасте на няколко века!

1881

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Мартин Митов и Калина Григорова

Ползван източник: „Иван Вазов — Събрани съчинения, т. I — Лирика“, под редакцията на Георги Цанев, „Български писател“, С. 1955

Публикация:

Иван Вазов

Епопея на забравените

Поеми

Редактор Георги Константинов

Корица, титулка и илюстрации от Тодор Цонев

Художествен редактор Иван Стоилов

Технически редактор Лазар Христов

Коректор Недялка Труфева

Дадена за печат на 5. X. 1961 г.

Излязла от печат на 28. II. 1962 г.

Поръчка № 19. Тираж 35000. Формат 1/32 34/108 Печатни коли 3

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

София 1962

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3853]

Последна редакция: 2007-11-12 08:00:00