Читать «Историята на Умецу Чубей» онлайн - страница 2

— Наму Амида Буцу! — простенал самураят. — Наму Амида Буцу! Наму Амида Буцу!

Щом изрекъл за трети път молитвата, тежестта внезапно се стопила, а Умецу останал напълно объркан и с празни ръце, защото непонятно как детето изчезнало… Но почти в същия миг той видял загадъчната жена да се изкачва пак така бързо по хълма, както и била слязла. Тя се приближила и тогава Умецу за пръв път забелязал, че е много хубава. Но слепоочията й били покрити с пот, а ръкавите й — запретнати, сякаш е вършила тежка работа.

— Добри ми Умецу, не можеш да си представиш каква услуга ми направи. Аз съм тукашната уджигами, и тази нощ една от моите уджико се замъчи от родилни болки и ме помоли за помощ. Но раждането бе необикновено тежко, толкова тежко, та скоро разбрах, че не бих могла да я спася със собствени сили, и затова потърсих помощ от твоята сила и храброст. Детето в ръцете ти беше още нероденото, а когато почувства, че то започва да натежава, опасността бе много голяма, защото родилните порти бяха затворени.

После, когато усети, че детето е прекалено тежко, и се отчая, че няма да можеш повече да го удържиш, в същия този миг майката бе като мъртва и близките й я заоплакваха. Но ти изрече три пъти молитвата „Наму Амида Буцу“ и на третия път Буда ни се притече на помощ и родилните порти се отвориха…

За добрината, която стори, ще бъдеш достойно възнаграден. За един смел самурай няма по-добра награда от силата. Затова отсега нататък не само ти, но и децата ти, а и децата на децата ти ще се сдобият с нечувана сила!

Едва изрекла обещанието си, богинята изчезнала.

Безкрайно озадачен, Умецу Чубей продължил пътя си към замъка. На разсъмване, щом го сменили от стража, той както винаги отишъл да си измие лицето и ръцете преди сутрешната молитва. Но когато изстисквал кърпата, с която се избърсал, коравото грубо платно се скъсало в ръцете му като хартия. Той опитал да извие двете парчета, но и те се разкъсали като намокрена хартия. А когато след това докоснал предмети от бронз и желязо, те се огънали като глинени. Тогава Умецу разбрал, че вече притежава обещаната огромна сила и занапред трябва да внимава при допир до разни предмети, за да не се счупят или разкъсат в ръцете му.

Вкъщи веднага попитал дали в селището се е родило дете и научил, че раждането наистина станало в същия час и точно така, както му разказала уджигами.

Децата на Умецу Чубей наследили силата на баща си. Няколко негови потомци — все изключително силни мъже — все още живеели в провинция Дева по времето, когато тази история била разказана.

Информация за текста

Lafcadio Hearn

The Story of Umétsu Chubéi, 1901

Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2010

Издание:

Лафкадио Хърн. Погребаната тайна

ДИ „Народна култура“, София, 1990

Редактор: Дора Барова

Художник: Петър Тончев

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15530]

Последна редакция: 2010-02-15 21:00:00