Читать «Историята на един объркан среден американец» онлайн - страница 2

— Така казва компютърът.

— Но това е лудост — възмутил се Джордж. — Как може аз да съм Средният американец? Та аз съм висок едва метър и седемдесет, името ми е Блакстър, с „л“. При това съм от армено-латвийско потекло и съм роден в Шипс Ботъм, Ню Джърси. Какво средно има в това, за Бога? Най-добре е да си проверят резултата. Трябва да търсят някой фермерски син от Айова с руса коса и форд „Меркурий“ и 2–4 деца.

— Това е старият, демодиран стереотип — казал репортерът. — Днешна Америка се състои от расови и етнически малцинства, чиято обща маса изключва възможността да се избере англо-саксонски тип. Днешният стандартен среден американец е нещо уникално. Не знам дали разбирате какво искам да кажа.

— Хммм… И какво би трябвало да правя сега? — попитал Джордж.

Репортерът повдигнал рамене.

— Предполагам, че трябва да продължите да вършите стереотипните си дейности от преди.

Както обикновено, по това време в Лондон нямало никакви интересни новини, така че от Би-Би-Си изпратили екип да интервюира Джордж. Си-Би-Ес подели новината и за една нощ Джордж станал известна личност.

Но веднага възникнали проблеми.

Тъпата история на Джордж била приета експериментално от известната английска издателска къща „Грейтис и Спай“. Редакторът й, Дерек Полсънбай-Джигър, бил възложил на Джордж някои последни поправки, добавки и допълнения, казвайки, че е „почти добре, но все още има нещо, което ме дразни, а ние сме длъжни да издаваме най-доброто, нали?“

Една седмина след специалното предаване на Би-Би-Си, Джордж получил книгата си обратно с възпитано писмо за отказ.

Джордж отишъл до Сент Мартин Лейн и се срещнал с Полсънби. Полсънби се отнесъл с уважение, но бил твърд:

— Тук просто нямаме пазар за книги, написани от стандартни американци.

— Но книгата ми ви бе харесала! Вие щяхте да я издавате!

— Винаги е имало нещо в нея, което ме дразнеше — казал Полсънби. — Сега вече знам на какво се е дължало това.

— Така ли?

— На вашата книга й липсва уникалност. Тя е просто една средна американска тъпа история. Пък и какво друго би могъл да напише един среден американец? Така ще кажат и критиците. Съжалявам, Блакстър.

Когато Джордж се прибрал вкъщи, видял че Голямата Карин си събира багажа.

— Съжалявам, Джордж — казала му тя. — Боя се, че помежду ни всичко е свършено. Приятелите ми се смеят. От години се опитвам да докажа, че съм уникална и специална, а виж какво ми се случи… Хванала съм се със Средния американец.

— Но това си е мой проблем! Не е твой.

— Виж, Джордж, Стандартният американец трябва да си има стандартна съпруга. Иначе няма да е среден, нали?

— Никога не съм мислил по този въпрос — казал Джордж. — Не знам, по дяволите!

— Ами така е, скъпи. Докато съм с теб, ще бъда стандартната съпруга на средния американец. Това трудно може да бъде понесено, Джордж, особено от една инициативна жена, която е уникална и специална, и е била приятелка на Лари Акулата, по времето, когато е свирел в „Мозъчно увреждане“ през годината, когато спечелиха златна плоча заради топ-класацията на песента им „Ах, тези шумове“. Но има и още нещо. И аз трябва да го направя заради децата.