Читать «История с облаци» онлайн - страница 2

Един по един хората от съседните маси се извръщаха и продължаваха прекъснатите си разговори.

— …позна, че най-малкият брат ще се срещне със Змея, който краде Златните ябълки край Голямата вода, позна за изненадващата сватба на Котарака с чизми и Пепеляшка, докато всички очакваха тя да се омъжи за дъртия куц принц Сноп III с прошарената коса и…

През това време наоколо си шушукаха.

— Не е същият Мастилницата, не е същият, откакто му пресъхна гърлото, все за едно и също разправя.

А той продължаваше да говори на единствения си верен слушател Панчо.

— Затова не е за чудене, че когато в началото на годината той предсказа дълго и сушаво лято, никой не си позволи да се усъмни дори и за миг в думите му. Винаги познаваше бъдещето — и само как му го казваха тия пущини облаците, пусти да опустеят дано.

Тогава през прозореца надникна един разсърден сив облак, озъби се злобно и напръска тези, които стояха наблизо с няколко капки вода. Мастилницата остана невъзмутим.

— Всички се втурнаха да поправят старите напоителни канали. Нали разбираш — тук трябва да се копне или да се изнесе тинята, там — да се сменят тръби и какво ли още не. Точно в разгара на работата се появи… — Мастилницата направи ефектна пауза. — Да, точно когато почиствахме големият утайник под липите, към нас се приближи младеж, облечен въпреки горещината в синьо-черно наметало. После някои казваха, че по него имало звездички и че на главата си носел островърха шапка с месечина, но това не е вярно. Със или без шапката, той си беше магьосник. Обичай сред младите магьосници е да се скитат. Ако питате някой от тях, той ще ви каже, че е тръгнал да търси приключения. Ако обаче питате мен, ще ви кажа, че вместо приключения те просто си намират белята. Скритата им цел е като си намерят някое селце, да изместят от него стария магьосник, но старците сме жилави и не се даваме току-тъй, нали Панчо?

— Да, учителю.

— Още преди да се усетим, започнахме да му разказваме за нашия гадател, точно колко къщи има в Междухълмието и до къде точно се простира залището на нашето село. Трябва още тоава да е употребил някой от магьосническите си умения за да ни развърже езиците. Сигурно вече си е бил наумил нещо, но и така да е, с нищо не се издаде. Разбира се, в началото ние си нямахме представа с какъв човек си имаме работа — дали се занимава с бяла или черна магия. Постепенно той взе да се разкрива. Всички знаят, че когато през лятото идва на почивка главният миризливец Сапо мирис заедно с жена си Одиоза, цялото село замирисва по най-противен начин. Казват, че в това бил чарът на съпругата му. Дано Сапо си я харесва и без нейния миризлив чар, защото Хлапакът — така нарекохме новият магьосник — много скоро я лиши от него. Разбира се всички му бяхме много благодарни.