Читать «История с кожух» онлайн - страница 2

От два три месеца Сашо я ухажваше по един много ученически начин. Гледаше да е възможно повече време с нея, като в самото начало се правеше на важен, по-късно на клоун и се опитваше да я разсмее, „хвърляше“ тъжни погледи, за да разбере тя чувствата му, но освен една бегла и нескопосана целувка под закрилата на тъмнината, друго не бе успял да измисли. Мария от своя страна го приемаше като хлапе, въпреки широките плещи и дебелия му глас /звучащ понякога прекалено басово/.

— Хайде да изпием по едно кафе! — посочи тя към близкото барче. — Така ще можем да си поговорим спокойно за всичко.

— Добре! — съгласи се той.

Вътре, вече отпивайки от кафето, тя започна:

— От доста време се въртиш край мен, нали?

— Да, струва ми се, че си наясно… — смутолеви, целия пламнал той.

— Наясно съм разбира се, но знаеш ли за какво?

Той я гледаше въпросително смръщил вежди, и не съзнаваше колко смешен изглежда в очите й.

— За това, че не си пораснал още, за да имаш такива претенции към мен или някое друго момиче!

Сашо явно не бе очаквал такова развитие на разговора и макар смутен, се опита да се измъкне с шутовските си номера:

— А защо си мислиш така, какичке?

— Защото си е така, Бебчо! Върви си плати на една проститутка да те направи мъж и тогава се ежи на мадамите!

В настъпилата след това тишина, Хулио Иглесиас заблудено напяваше за любов от касетофона на заведението. Сашо стана, бръкна в джоба си и остави пет лева на масичката. Обърна се и излезе. Мария извади цигара и едва на третото щракане запали. Ядосана, захвърли запалката и всмукна възможно повече дим. Не й стана по-добре.

През седмиците които се заредиха след това, на всички от потока стана ясно, че между Морев и Мария има някаква връзка. Виждаха ги заедно на едно или друго място в града и първоначално се присмиваха, защото доцента ходеше без връхна дреха — само по дебел пуловер и с черен чадър в ръката. Гледката ставаше още по-смешна, когато бяха двамата, защото той като кавалер държеше чадъра над главата на момичето, а сам ходеше под снега. По-добродушните започнаха да съчувствуват на доцента, по-късно и да оправдават поведението на Мария. В крайна сметка, неприятният и известен в целия град със скрънзалъка си Морев, бе доста богат. Притежаваше голям апартамент с гараж в центъра на града. Имаше и „Мерцедес“ /който почти не караше/, а за парите му, вложени в банките се носеха слухове, един от друг по-невероятни. За тъпата история с кожуха никой не споменаваше и дума. Сашо се изгуби нанякъде, отсъстваше по няколко дни от лекции. Двамата му приятели почти го отписаха — освен че странеше от тях, държеше се студено и неприветливо с всички. По-информираните среди в института говореха за предстоящият годеж между Мария и доцента и се чудеха на промяната у последния. Някак подмладен за своите тридесет и осем години, Морев един ден се появи с дънки и шарена скиорска грейка. Градският поп да беше тръгнал по плувки из града, пак не би събудил такъв интерес у хората. На всичко отгоре, всеки божи ден, та дори и през почивните, той подаряваше по един червен карамфил на Мария. На приятелките си тя обясняваше, че той всъщност не е толкова лош, само дето е голям особняк и отчужден от всякакъв вид удоволствия. Не можело да се очаква и нещо повече от един йога, нали? Защото като такъв, научил на доста полезни за здравето неща и нея самата. Повечето недоумяваха, но следяха с интерес развоя на събитията.