Читать «Истинският живот на Оливър Туист» онлайн

Александър Шурбанов

Истинският живот на Оливър Туист

И така, сега, когато затваряме тази не много весела книга, можем да въздъхнем с облекчение. Най-сетне лошите са заслужено наказани, а добрите тържествуват. И малкият Оливър никога вече няма да попадне в лепкавите паяжини на злодеите, никога няма да изгуби обичта на нежната Роза Мейли и закрилата на великодушния г-н Браунлоу. Но ще можем ли да забравим всичко, което той преживя в сиропиталището и в бордеите на Лондон? Ще можем ли да забравим и това, че ако съдбата се оказа така невероятно милостива към нашия герой, тя не пожали нито бедната Нанси, нито горкия Дик, нито десетките други гладуващи сирачета, сред които го видяхме в началните глави на романа?

Самият Дикенс никога не е могъл да ги забрави. Роден през 1812 г. в малко градче край Портсмут, на брега на Ламанша, който тук наричат Английския канал, бъдещият писател изживява ранното си детство безметежно, може да се каже, дори щастливо. Баща му, наистина, е само един дребен чиновник във флотското ковчежничество, а семейството е многобройно и парите никога не достигат. Но малкият Чарлз още не се досеща за тези грижи. Той е едва петгодишен, когато Дикенсови се преселват по на север, в крайморския корабостроителен град Чатъм. Тук бледото болнаво момче постепенно ще закрепне. Може би за това ще допринесат особено много честите разходки по зелените хълмове на Кент. В тези разходки баща му е негов неизменен спътник. Колко красиво умее да говори той за природата, за далечни страни и морета, за бъдещето, когато синът му ще бъде голям и силен, богат и знаменит. Баща му е неуморен мечтател и Чарлз обича да държи топлата му ръка и да слуша неговите безкрайни прекрасни фантазии.

Вечер у дома в Чатъм се събират многолюдни шумни компании и тогава обикновено вдигат момчето върху масата, за да им изпее някоя от веселите песнички, на които го е научил баща му. Черлз завинаги ще запомни този кръг от смешни и страшни лица на възрастни хора около себе си. Лица, по които играят тайнствените отблясъци на мъждукащата лампа.

Един ден в таванската стаичка до своята спалня Чарлз попада на цяло безценно съкровище — поредица от евтини издания на „Дон Кихот“, „Хиляда и една нощ“, „Робинзон Крузо“, „Жил Блас“, романите на английските писатели Смолет, Филдинг, Голдсмит. Майка му вече го е научила да разпознава буквите и додето неговите връстници играят на улицата, той жадно поглъща пожълтелите от времето страници. Всяка книга сякаш отваря пред него врата към един нов, непознат и интересен свят и тези светове поразително приличат на въздушните блянове на баща му. Той си представя, че е герой на всичко, което чете — преобразява се в храбри рицари, изкусни магьосници, пътешественици и мореплаватели, живее едновременно сто възхитителни живота.

Още преди да е навършил десет години Чарлз посещава с родителите си обичайните коледни представления на пантомимата, смее се на палячовците, съчувства на Арлекино и Панталоне, влюбва се в нещастната Колумбина. В малката тъмна зала на градския театър той трепери от ужас пред великите Шекспирови злодеи Ричард III и Макбет. Под вълшебните светлини на рампата техните трагични черти също трайно се отпечатват в детската памет.