Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 174
Джозеф Файндер
Чак тогава се усетих. Разбира се. Как иначе би могъл да накара хората да говорят толкова свободно в негово присъствие?
— Значи, когато ти разказах за страхотната си идея за картинните екрани, а ти ме гледаше неразбиращо…
— Гледах те с възхищение, Джейсън-сан. Тогава осъзнах, че имаш велики идеи. Незабавно разказах за това на Накамура-сан и той настоя да се видите в Санта Клара. Но не бе съдено да стане.
Накрая получих мястото на Дик Харди, а след няколко изпълнени с напрежение седмици, в които двамата с Кейт се споразумяхме да не говорим по въпроса, шефовете одобриха предложението ми главният офис да се премести във Фрамингам. Най-добрите служители на „Роял Майстер“ също щяха да се понесат насам. Е, поне онези, които искаха да напуснат Далас. Сега Джоан Тюрек работеше за мен и тя и партньорката й се радваха, че са се върнали в Бостън.
Та, къде бях?
А, да. В болницата. Крейг започна да се отнася към мен с новопридобито уважение. Непрестанно говореше за великата ежегодна сбирка на „Ентроникс“ в Пебъл Бийч и колко жестоко си прекарал там миналата година, когато Дик Харди го поканил да се присъедини към знаменитостите. Предполагам, че бях леко разсеян заради новороденото си бебе, но ми отне известно време да се досетя, че Крейг си правеше устата да го поканя и тази година. Е, да, след като вече бях старшият президент на „Ентроникс“, горкият Крейг бе готов да ми се мазни.
Реших да проявя великодушие.
— Опитваме се да не каним прекалено много хора тази година, но съм сигурен, че можем да уредим нещо. Просто звънни на секретарката ми, Франи Барбър. Убеден съм, че ще можем да те включим сред гостите.
Трябва да си призная, че определено се изкефих.
Седяхме в стаята на Кейт и наблюдавахме възхитено как бебето Джозефин суче енергично. Накрая дъщеря ми заспа, а сестрата дойде и я постави в легълцето й.
Целунах жена си и казах:
— Женен съм за най-страхотната жена на света. Имам най-великото бебе и се чувствам като най-големия късметлия.
Едва не заплаках от радост.
— Ти май твърдеше, че човек сам си гради късмета — напомни ми Кейт.
— Мисля, че вече не го вярвам — отвърнах бавно. — Понякога късметът прави човека.
Итън седеше в ъгъла и четеше книга за великите военни провали. Това беше последната му мания. Очевидно забележката на Кърт за битката за Сталинград го бе накарала да се замисли.
— Чичо Джейсън — каза той, като вдигна очи от книгата, — знаеш ли, че Първата световна война започнала, защото един шофьор направил грешен завой?
— Итън — изсумтя майка му предупредително.
— Итън — каза и Крейг. — Възрастните говорят.
— Погрешен завой? — завъртях се към малкия.
— Точно така. Шофьорът на ерцхерцога на Австро-Унгарската империя случайно завил в улица, където не трябвало да отива. А там чакал някакъв тип с оръжие, който застрелял ерцхерцога и жена му. И това довело до избухването на войната.
— Не го знаех — признах. — Но това ме утешава, че не съм чак толкова лош шофьор.
Кейт и Сузи обсъждаха гувернантки. Кейт каза, че открила няколко подходящи ирландски кандидатки в сайта на „Айриш Еко“. Сузи твърдеше, че единствените добри гувернантки били филипинките. Поспориха известно време и, разбира се, Крейг се присъедини към спора. Не ми пукаше. Не спирах да мисля за предупреждението на Фестино как песничката за динозавъра Барни ще се набие в главата ми и как ще бъда принуден да гледам само анимация.