Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 150

— Значи Дик Харди е помагал на „Ентроникс“ да спести малко пари по сделката с „Майстер“?

— Точно така.

— И мръсникът запалва огън под задниците ни, кара ни да сключваме безброй сделки, за да спасим службите си, а всъщност просто помагаме на „Ентроникс“ да прекара „Майстер“.

— Точно така. Подло, а?

— Но не знаем дали Дик Харди е направил всичко това по нареждане от Токио, или е било негова собствена идея.

— На кого му пука? Той ще си получи златната звезда.

Фестино извади чисто ново шише с антибактериален лосион и изстиска няколко капки в ръката си.

— А ние сме прецакани — добави той.

— Аха.

— Не можеш да направиш нищо по въпроса, нали знаеш. В случай че планираш нещо. Това е много над теб — каза той, като разтърка ръцете си. — Погледни петната по облегалката. Не мисля, че са от кафе.

— Може и да си прав. Може би не мога да направя нищо.

— Както и да е, винаги съм харесвал пържените картофи в „Макдоналдс“. Ще дойдеш ли утре вечер?

— Утре вечер?

— На бейзболния мач, забрави ли? Не си играл от две седмици. А сега аз съм треньор и отговорността лежи върху мен. Бездруго сме с двама играчи по-малко.

— Фестино.

— Съжалявам, но е така.

— Добре, ще бъда там — обещах.

54.

Отбих на паркинга на „Ентроникс“ малко преди пет и половина. Черен мустанг закова до мен със свирене на спирачките и Кърт изскочи от купето.

Реших да остана в колата и да го изчакам да се разкара, но той отвори дясната врата и влезе при мен.

— Как върви битката? — попита Кърт.

— Тежък ден. Нещо адски странно се случи у дома.

Намерихме гърмяща змия в спалнята.

— Стига бе — изсумтя той. — Дори не знаех, че в Масачузетс има гърмящи змии. Живей и се учи. Мислех, че ще ходиш в Калифорния.

— Изпуснах полета — отвърнах.

— Кофти.

— Е, случва се. Поздравления за повишението ти.

Той кимна и се ухили.

— Хубаво е да си цар.

— Впечатлен съм. Дик Харди сигурно има адски високо мнение за теб.

— Дик Харди иска да съм щастлив. Реши, че съм ценен.

— Имаш нещо срещу него, а? — усмихнах се и кимнах, сякаш оценявах хитростта му.

Имах чувството, че седя с продавач, който ми се хвали как е успял да измами клиентите да платят доставката.

— Дори ме покани на яхтата си. Бил ли си някога на яхтата му?

— Покани ме — отговорих. — Но не успях да отида.

— Двадесет и пет метрова „Лазара“. Купил я за два милиона и триста хиляди — адски изгодно. Но дори тази цена изглежда прекалено висока за заплатата му. Затова се порових малко. Оказа се, че Харди тайничко търгува с акции. Създал си личен тръст на име „Самурай“. Така се казва и яхтата му. И тръстът започнал да купува и продава опции от акциите на „Ентроникс“ на австралийската борса. Всеки път, когато излезе прес изявление от „Ентроникс“, тръстът прибира солидна сума. Печели цяло състояние. Разбира се, ако има лоши новини, прави пари на къси позиции. Доста хитро и почти невъзможно да те хванат. И всичко това, за да плати за яхтата си. Човече, той вече може да си купи десет яхти.