Читать «Изтокът си е изток» онлайн

Теодор Стърджън

Изтокът си е изток

Лаура бе възхитена. Беше дошла с дух на храбра авантюристка и не очакваше нещо да й отрови вечерта, освен може би самотата сред тази шумна тълпа. Бунтуваше се срещу настояването на майка си да спазва сляпо установените правила, да сведе танците до класическия балет, да изучава изящните умения на домакиня и церемониалмайсторка на следобедния чай, да изразява младежките си трепети като свири Шопен на рояла в гостната — заради всичко това бе решила да побегне срещу съдбата, да се хвърли във великата неизвестност. И попадна в Танц-клуба на Източна Бофорт стрийт, който едва ли заслужаваше и гордото звание „кръчма“.

Ето какво представлява Източна Бофорт стрийт. От единия край, в западната част на града, я обграждат великолепни частни домове и луксозни жилищни кооперации. Качеството им постепенно спада по посока на деловия квартал, където Западна Бофорт стрийт се превръща в Източна Бофорт стрийт. От този момент нататък започва главоломно падение по социалната стълбица. Улицата свършва на кея — цветист, шумен и зловонен кей. А център на миризмите — коноп, копра, риба, застояла вода; на шума — камиони, каруци и отклонение от централната ж. п. линия; и на цветовете — забулени емигрантски жени, юначаги с чалми от английските кораби, както и самите кораби — център на всичко това е Танц-клубът.

Някой кръчми са шумни, други весели, но и в двете отношения никоя не можеше да се мери с Танц-клуба. Тъкмо натам избяга Лаура. От нея се искаше да посети Културното дружество за закрила на поезията и бездомните кучета и перспективата просто я срази. Трябваше да избира: или да наруши с буйство покоя на КДЗПБК, или да изпусне парата със същото буйство, само че там, където няма да го забележат. При сегашното й настроение Танц-клубът бе единствено подходящ.

И ето я сред мощните вълни на буйни ритми; чувстваше се очарована, защото тъкмо й се прииска да побъбри с някого и един невероятно красив младеж подхвърли:

— Виж какво, сестро, и аз съм самичък.

Тъй като познаваше добре предимствата на защитната окраска (чувстваше се в пълна безопасност, докато се държи като постоянна клиентка), тя старателно пукна насреща му грамаден балон от дъвка и отвърна (крайно упадъчно!):

— Значи ставаме двама. Требе да сторим нещо.

Щом требе, сториха го — и още как. Той наистина се оказа чудесен. Държеше се точно както подобава на младеж от Източния квартал. Тя знаеше. Нали бе видяла по филмите. Казваше се Сам Рейнълдс, но добави:

— Викай ми Суки.

Биваше го в танците. Тя се изкиска, като си спомни часовете в студиото на мадам Кокинакска… „И-раз, и-два, и-три, и-четири, а сега пирует. Лебедово движение… тъй!“ Суки подрипваше, скачаше и се мяташе; отвеждаше я в далечна страна, създадена от диези и бемоли, от протяжни ритми и безумно пулсиращ синкоп.

Той знаеше тукашния жаргон, знаеше безброй шеги и закачки. Нарече я Сладурче и това й хареса. Защо не? Утре пак щеше да се върне в своя мъничък, тесен, досадно луксозен свят; но сега… музиката свири, да танцуваме.

По-късно отидоха в италианското ресторантче на Антонио и поръчаха талиятели и костолети — просто вълшебно. Разговаряха, тананикаха популярните песни, които бълваше медното гърло на ресторантското радио. Смяха се много… и тъкмо насред взрив от смях Лаура изведнъж млъкна, вдигна ръка пред устата си и се взря с изплашени очи в Сам Рейнълдс по прякор Суки.