Читать «Иван Селският» онлайн - страница 2

— У-У-У. УУУ! Не щем ви! Не щем ви!

Одюдюкан и освиркан, агитаторът се качи на автомобила и дим да го няма.

Друг път ще дойде, да кажем, правителствен човек. Опозицията намира Иван. Иван събира пак децата. Скрият се с тенекетата, издюдюкат, изтропат, изсвиркат и пак засрамят човека. Почнат разследвания.

— Кой направи това?

— Не знам.

Викат тоя:

— Не знам.

Викат друг:

— Не знам.

Трети.

— Не знам.

Никой не изказва Иван, защото Иван на всички трябва.

Иван и за общото благо се грижи.

Селото имаше спор за мера със съседното село. Заведе се дело. Отлага се, протака се, влачи се. Най-после окръжният съд трябваше да дойде на самото място да види, да изучи, да реши.

През нощта срещу фаталния ден Иван ходи по околните села с каруца да събере лъжесвидетелите. Като се върна, тръгна от къща на къща.

— Слушайте, хей, утре пристигат съдиите. Да излезем да ги срещнем. Всички да излезем — жени, деца, котки, кучета. Всички да облечете най-дрипавото, най-скъсаното, каквото имате… Нека ни видят сиромашията, па нека съдят кому е потребно спорното.

На другия ден, когато пристигнаха съдиите и адвокатите, посрещна ги цялото село. Доплака се на съдиите, като видяха жалната картина. То не бяха селяни, не бяха данъкоплатци, а просяци. Всичко тънеше в дрипи, мръсни, кални, жалки.

— Изгубен народ, одрипавял, потънал в мизерия! Български граждани ли са това, или нещастници прокажени?

Като слязоха съдиите от автомобила, жените се нахвърлиха в праха пред краката им, завиха, заридаха сърцераздирателно.

Трогнаха се съдиите, адвокатите дори се трогнаха, а защитникът на Ивановото село с разплакан глас протегна ръка към съдиите и извика към селяните:

— Не се отчайвайте, нещастни братя! Жив е бог. Има правда… Е, разбира се, нашите спечелиха делото. Спечелиха го благодарение на Иван Селският.

Иван не оре, не копае. Неговите работи са обществени работи.

Ето защо такива като Иван са необходими, за да върви правилно колелото на живота.

Информация за текста

Набиране: Георги Величков

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Публикация:

Елин Пелин. „Събрани съчинения в шест тома“, Том трети; „Български писател“, С. 1977. Под редакцията на Тодор Боров, Кръстьо Генов и Пеньо Русев.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5404]

Последна редакция: 2008-02-14 10:30:00