Читать «Ибн ел’ ам» онлайн

Карл Май

Ибн ел’ ам

Дълга верига от араби и негри се движеше по Вади Саламат към възвишенията на Джебел марра. Арабите бяха от племето хабание, а негрите от племето фори. Всички тези черни или тъмно кафяви мъже яздеха магарета, защото в Судан не е разпространен „корабът на пустинята“ — камилата.

Начело яздеше храбрият Ракабес Сераф, което означава „врат на жираф“; беше получил това име поради необикновената дължина на врата си. Той беше пратеник на Махди и сега водеше отряда си при войските на неговия зет, известния Шех ел Обеид.

Поради нощния хлад керванът беше тръгнал на път още преди изгрев слънце; беше тъмно и правоверните не бяха казали още утринната си молитва.

Ето че Ес Сагир-Малкият, подкара животното си и се изравни с водача. Беше получил името си благодарение на ръста си — бе висок колкото джудже, но беше известен като храбър мъж и яздеше единствения кон в кервана, един от онези прочути гарбани, които са били докарани на изток през езерото Чад.

— Виж! — каза той, като посочи напред, където между извисяващите се скалисти височини се беше показала една по-светла ивица от небето, — скоро ще се зазори, настъпва времето, когато Саба-бей е най-гладен. Няма ли да бъдем предпазливи и да спрем да лагеруваме, докато той отново отиде да спи? Саба-бей е едно от имената на лъва. Населението от онези райони се страхува да назове на глас името на лъва. Всеки си мисли, че така животното ще чуе и ще бъде привлечено. Ето защо Ра-каб ес Сераф направи предупредително движение с ръка и тихо отговори:

— Дахел Аллах — за бога! Не говори така високо, иначе Господарят на земетресението ще дотича и ще ни свали и двамата от седлата! Може би леговището му е някъде наблизо, затова трябва да преминем с животните си тайно. Кажи на хората, че не бива да вдигат никакъв шум и че трябва да се помолят, като кажат първите думи на четиридесет и осмата сура!

Ес Сагир предаде заповедта му и скоро всяка уста мълвеше: „Наистина, предопределена ти е голяма победа, за да ти прости бог греховете и да те споходи милосърдието му и да ти посочи верния път и да ти помага със своята могъща закрила.“

Така керванът се движеше напред по възможност най-безшумно. Бреговете на безводната сега река отново се бяха стеснили. Изкачваха се стръмно нагоре, а напред образуваха остър завой, като по този начин пречеха на видимостта.

Внезапно се разнесе онзи дълбок рев, който започва с хъркане, после бързо се засилва до страшен рев, след което заглъхва постепенно като шумът на далечен гръм — това беше ревът на лъв. Арабите го наричат „рад“, което означава гръм, а самият лъв е получил името „Господарят на земетресението“.

Всички хора и животни потрепераха.

— Аллах акбар, Аллах керим — Аллах е велик, Аллах е милостив! — разнесоха се викове отвсякъде. — Кавам, кавам — бързо, бързо, препускайте в галоп!

В следния миг ездачите се понесоха в кариер, така че товарните животни, които се намираха при кервана, едва успяха да ги последват. Ревът на лъва беше събудил многократно ехо и сега не можеше да се разбере точно откъде беше дошъл: дали отпред или отзад, или от някой от двата стръмни скалисти бряга.