Читать «Златното момиче» онлайн - страница 3
Ангел Каралийчев
— Дръж, баби, каквото можеш, дръж! Момичето напипало едно сандъче и го стиснало. Бабичката изтеглила момичето на брега, дала му едно ключе, с което да отключи сандъчето, когато си иде в къщи, извела го от гората и му показала пътя към бащината му къща. Мащехата го чакала накрай село. Било надвечер. Когато го видяла, че е станало черно и грозно, пожълтяла от яд, н си рекла:
— Дано поне сандъчето е пълно жълтици.
Отишли си в къщи, отключили сандъчето и що да видят — вътре само змии, гущери и раци. Запищели всички, разбягали се. Златното момиче побягнало на улицата.
— Тичай по-скоро да му вземеш златните дрехи, за да облечем с тях моето доведено момиче! — извикала мащехата на мъжа си.
Мъжът се втурнал подир своето момиче. То бягало, той тичал, то бягало, той тичал, то бягало, той тичал, додето най-сетне, като видяло, че бащата ще го настигне, златното момиче разперило ръце и хвръкнало като птичка. Дигнало се нагоре над къщите, над градините, над планинските върхове. Превърнало се на златна месечина и грейнало.
Бащата останал с отворени уста. Такова чудо никога не бил виждал.
Оттогава златното момиче се появява нощем на небето, цялата земя огрява и търси с очи своя роден край.
Информация за текста
Източник: http://bezmonitor.com
Сканиране и разпознаване: Виктор, 2003
Редакция: Свилена Симеонова, 2003
Издание:
Ангел Каралийчев. Имало едно време. Приказки
Художник: Александър Денков
Редактор: Иван Кръстев
Худ. редактор: Кирил Гюлеметов
Техн. редактор: Здравко Божанов
Коректор: Евелина Георчева
Издателство „Български художник“, София
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2681]
Последна редакция: 2007-02-24 10:30:58