Читать «Златните приказки на Ориента» онлайн - страница 5

Йордан Милев

Да се разказва за „Приказките от хиляда и една нощ“ е все едно да усещаш уханието на меда, без да си го вкусил. Каквито и възторзи да поражда този неповторим литературен паметник на една древна и средновековна култура, те са съвсем незначителни пред живия възторг при самото четене. Ако в приказките се усещат времето и човешките нрави на древна Индия и Багдадския халифат, инкрустирани в безброй легенди, битови истории и животоописания, с окраска от Авестата и Исляма, то истински живот им дава красивата и сладкодумна дъщеря на Персия Шехеразада, която със силата на словото си успява да облече в омайна одежда — литературна форма — две световни култури: персийската и арабската, подплатени с хималайски фолклорни постижения. Сменят се халифи и везири, чудовища и духове, съдии и разбойници, принцеси и скитници, търговци и крадци, магьосници и факири, пътешественици и бедуини, обущари и занаятчии, но в морето от образи и митове, предания и легенди остава една и съща с целомъдрената си прелест Шехеразада. Тя няма друго оръжие за борба срещу неправдата освен сладостта на своите думи, родени от многовековен народен гений, достоен за мъдростта на източния свят. И всяко докосване до тези думи събужда нови светове — удивителни от мисли и сияйни от чувства, пълни с фантазия и красота. „Приказките от хиляда и една нощ“ приличат на космос, в който може да се лети сладостно и с трепетно очакване цял живот.