Читать «Зимните лозари» онлайн - страница 3
Уилям Сароян
И сега, тази сутрин, като видя списанието за изкуство, което бях донесъл заедно с храната си, той попита:
— Какво си донесъл тук, момче?
— Едно списание.
— Какво списание?
— За изкуство.
— С картинки?
— Да.
Попита ме дали може да разгледа списанието и бе много доволен да открие в него репродукция от картина на Джордж Билоуз, изобразяваща голям мач по борба.
Остави внимателно списанието до храната ми на една обрязана чаталчеста лоза и си отиде.
Известно време лозарите работеха мълчаливо, замислени за различни неща и в очакване.
След малко аз попитах:
— Кой е Хосе Клементе Ороско?
Не очаквах някой да знае, защото се смята, че изкуството и работниците са от различни светове.
След известно време сеньор Тейпия отговори:
— Сеньор Ороско е велик мексикански художник.
— Виждали ли сте негови неща?
— Да, по стените на мексиканските сгради — отвърна сеньор Тейпия. — А ти познаваш ли творчеството на Хосе Клементе Ороско?
— Погледнете — рекох, — вчера открих това списание във Фресно и в него има репродукции от някои картини на сеньор Ороско.
— Какво мислиш за тях?
— Мисля, че са велики.
— Не ти ли се струват… грозни?
— Не, сеньор.
— Това са картини на мизерията, страданието, мъката, глада и гнева и въпреки това ти смяташ, че са велики?
— Да, сеньор. А вие?
Сеньор Тейпия замълча за миг, преди да отговори. Поглади краищата на мустачките си, а през това време Хосе, Панчо и Ито го гледаха и чакаха какво ще каже, макар и да не знаеха нищо за Ороско.
— Да, сеньор Уили — каза Тейпия. — Си, сеньор. Само съм изненадан, че
Лозарите се върнаха към работата си и дълго мълчаха. Накрая Ито проговори.
—
— Предполагам, че трябва да е имало и друга подбуда — рече Хосе.
— Не — отвърна Ито, — той играеше нечестно и това беше всичко.
— Ако си помислите внимателно, сеньор Ито — продължи Хосе, — сигурен съм, че ще откриете съвсем друг повод, въпреки че се е случило толкова отдавна.
— Мислил съм за това трийсет години — отвърна Ито. — Никакъв друг повод нямаше.
Сега заговори най-младият мексиканец.
— Когато сте напуснали онези заснежени места и сте дошли в Калифорния, вие сте били млад мъж, нали?
— Да, на трийсет и три години бях — от върна Ито.
— Не сте ли си намерил някое японско момиче за жена и за майка на децата ви?
— Не, сеньор Панчо — отвърна Ито.
— Защо?
— Човек, който е убил друг човек, не може да бъде баща.
Лозарите отново се върнаха към работата си, всеки към своята лоза, всеки към своите собствени мисли.
След около час попитах:
— Сеньор Тейния, какво щяхте да направите, ако бяхте богат, ако имахте много пари?