Читать «Зимна разходка» онлайн - страница 2

* * *

Дружина млади шопкини се задават из полето. Те идат за столицата. Кога наближават, виждам, че носят две добри неща със себе си: смях и кокичета — за продан. Аз си купих кокичета, но смеха отнасят с тях си; но такъв еклив, здрав, жизнерадостен смях, щото да докара в отчаяние един социалист. И с какво право тия селянки се смеят? И мен стана мъчно — не за тях, но за мене. Аз смях радостен от години не съм имал и при всичко това не съм станал ни по-щастлив, ни по-добър човек… Аз го не чувам и около себе си, в София. Не считам за смях онова плачевно изкривяване на лицето, болезнено обтягане зиналите уста, придружени с откъслечни звукове, които не идат по-дълбоко от езофага — уродлива маска на Квазимодо, — предизвикани от злодумни смешки; нито болният, спиртният, пресипналият кикот около масата на някоя кафешантанска Фрина, който повече прилича на барабанен бой, назначен да заглуши гласа на съвестта у нас!

* * *

Селянки, предайте ни и от вашата жизнерадост! Фърлете в столицата ни, посред нравствените миазми и задухата на жестокосърдечието, заедно с поезията на кокичетата и лъчите на вашия смях!

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Надежда Владимирова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3816]

Последна редакция: 2007-11-08 15:00:00