Читать «Зимна приказка» онлайн - страница 2

За миг, само за миг си се върнал в реалността, и ето, че тя отново губи очертанията си. Твоята принцеса… Твоята красива принцеса… Твоята прекрасна принцеса, която ти трябваше да пазиш от опасност… А сега се оказва, че единствената опасност за нея си бил ти самият… И вместо ти да я спасяваш, сега някой друг я спасява от теб…

Чуваш гласа си, който казва: — Няма нищо. Е, чао тогава. Нали ще пием по кафе някой ден? — Не дочакваш отговора и усещаш как краката ти, явно под влиянието на някакво собствено съзнание, те понасят нанякъде. Където и да е, само не и тук. Виждаш сълзите в очите на бившата своя красива принцеса — сълзи на безсилие и апатично нежелание да изгуби някаква ненужна й вещ. И ти усещаш сълзи, но породени от друго, да напират в очите ти. Явно краката ти са разбрали далеч преди теб самия, че не искаш тя да ги види.

Вече си далеч от нея, от него, от мечтата, от феерията. Сега вече се вписваш идеално в реалната обстановка, проумяваш я наистина, осъзнаваш гротескността й — истинска шибана зимна приказка…

Информация за текста

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/203]

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:04