Читать «Земя на славата» онлайн - страница 60

„Изглежда толкова твърд“, помисли си тя и се надигна на пръсти да потърка нос в кадифените ноздри на жребеца. Конят тихо изпръхтя, бутна я и издиша топъл въздух в лицето й. Баща й не беше толкова стар, колкото очакваше. Беше си го представяла с побелели слепоочия и достолепен като член на сената.

Нощният повей донесе шум откъм къщата, където се бяха събрали новодошлите. Бяха толкова много! Къщата никога не се бе пълнила с такива гости. Беше ги наблюдавала как пристигат от поста си на външната стена и беше клатила учудено глава при вида на толкова много непознати.

Бяха различни от гостите, които канеше Клавдия, особено по-възрастната жена с диамантите на шията. Юлия беше видяла баща си да я целува, когато мислеше, че никой не ги наблюдава, и гърлото й се беше свило от неприязън. Опита се да се убеди, че това е само приятелство, но в начина, по който жената се отпускаше в ръцете на баща й, имаше нещо интимно и момичето се изчерви от неудобство. Която и да беше тази жена, Юлия се закле, че никога няма да станат приятелки.

За известно време се отдаде на мечти как жената се опитва да я спечели. Щеше да е много студена към нея, обеща си Юлия. Нямаше да е груба. Клавдия я беше научила да презира грубостта. Просто достатъчно студена, та тази жена да почувства, че не е добре дошла.

Тежко наметало висеше на закачалката до отделението на жребеца и Юлия позна, че е същото, с което се беше обвила последната двойка. Спомни си смеха на мъжа, докато яздеше през полето. Беше много хубав. По-нисък от баща й. Вървеше като учителя, когото Клавдия беше наела, за да й преподава езда. Сякаш имаше толкова много енергия, че едва можеше да се спре да не танцува непрекъснато.

Помисли си, че жената с него сигурно го обича — нали я видя как се притискаше към гърба му. Те сякаш непрекъснато се докосваха, уж случайно де.

Остана в конюшнята дълго, опитваше се да осъзнае какво се е променило след пристигането на баща й. Винаги идваше тук, когато имаше проблем или когато беше ядосала Клавдия. Винаги се чувстваше защитена в мрака, сред мириса на кожа и слама. В къщата имаше толкова много стаи, които бяха студени и тъмни нощем. Когато се промъкваше през тях, за да се покатери на стената под лунната светлина, си представяше как майка й е минавала оттам и се разтреперваше. Представяше си мъжете, които я бяха убили.

От къщата долетя изблик на смях и тя вдигна глава и се заслуша. Смехът се смени с още по-дълбока тишина и тя премигна в тъмнината. Присъствието на приятелите на баща й й носеше усещане за сигурност. Тази нощ нямаше да има убийци, които да се промъкват по стената, нямаше да има кошмари.

Потупа жребеца по носа, смъкна наметалото от закачалката и го пусна в прахта. Приятелят на баща й заслужаваше по-добра жена от тази!

Помпей крачеше, стиснал ръце зад гърба си. Носеше тога от дебел бял плат, която оставяше ръцете му оголени и се виждаше как мускулите под раменете му се движат. Лампите в градския му дом бяха започнали да гаснат, но той не извика роби да ги напълнят. Слабата светлина подхождаше повече на настроението на консула на Рим.