Читать «Земя на славата» онлайн - страница 248

Колесниците бяха с по двама бойци и Юлий се впечатли от умението им: копиеносците стояха прави, без да се държат за нищо, въпреки високата скорост, а партньорите им майсторски управляваха конете. Хвърлените в последния момент копия имаха достатъчно сила, за да пробият дори римски щит. Десетки легионери паднаха.

Октавиан изкрещя нови заповеди и извънредните се отделиха от фланговете и пресякоха пътя на колесниците, преди кочияшите да могат да обърнат. Десети и Трети тръгнаха напред и затвориха центъра, навлязоха сред мъжете на колесниците и зареваха от ярост.

Юлий погледна назад и видя, че два от легионите все още са в реката — не можеха да я преминат заради струпалите се на брега хора. Даде заповед за придвижване напред и Десети отговори с дисциплината, която беше очаквал, като си пробиваше път през врага.

Римската линия се разшири. Извънредните се върнаха да пазят фланговете. Жестоката схватка беше намалила броя на извънредните, но Юлий се зарадва, като видя, че Октавиан е жив. Младият му роднина беше покрит с кръв, но крещеше заповеди и хората му се подреждаха в нова формация.

По равната земя римските легиони не можеха да бъдат спрени. Отново и отново катувеланите нападаха редиците им и биваха отблъснати. Юлий вървеше през купчини трупове. Още два пъти Десети и Трети удържаха нападението на колесниците, а после роговете на противника изсвириха друг сигнал и катувеланите започнаха да се оттеглят.

Римските тръбачи изсвириха сигнал за атака и легионите хукнаха напред.

Касивелан явно се беше надявал да задържи римляните при реката и би трябвало да е хвърлил всичко, което има, в първия сблъсък. Но Юлий беше участвал в прекалено много битки, за да позволи да бъде изненадан — извънредните преследваха врага далече напред, като същевременно проверяваха за засади.

Почти с разочарование Юлий чу сигнала за отбой от роговете на врага и видя как бритите почват да хвърлят оръжията си.

Нямаше нужда да дава заповед на хората си да приемат поражението. Те бяха достатъчно опитни. Бойците от Десети тръгнаха сред враговете — караха ги да сядат — и започваха да събират оръжията им. Нито един брит не беше убит след капитулацията.

Легионите бяха на самата граница на града край Темза — Касивелан се беше предал пред очите на хората си, за да не вкара битката по улиците. Това беше достойно за уважение решение и Юлий му кимна разбиращо, когато го доведоха при него.

Касивелан беше чернокос, млад, с месесто лице. Бе облечен в светла роба, пристегната на кръста, и дълъг плащ. Очите му бяха изпълнени с горчивина, когато коленичи.

Юлий свали шлема си — наслаждаваше се на свежия вятър по лицето си.

— Като командир на силите на Рим приемам твоята капитулация — каза той официално. — Няма да има повече убийства. Хората ще бъдат задържани като пленници, докато не приключим преговорите за заложниците и данъка. От този момент можеш да се смяташ за васал на Рим.