Читать «Земя на славата» онлайн - страница 112

— Ако те заловят да правиш нещо… — започна Бибул.

Светоний му махна да замълчи.

— Върши си работата, Бибул, а аз ще върша своята. Махай на тълпите, ходи в съда, подготвяй си речите.

— Ами ако това не е достатъчно? — попита Бибул, изпълнен със страх от отговора.

— Не ме разочаровай. Ще стигнеш до края, освен ако оттеглянето ти не бъде необходимо за избора на баща ми. Много ли е това, което искам от теб? Не е нищо.

— Но ако…

— Омръзнаха ми възраженията ти, приятелю — тихо каза Светоний. — Ако искаш, още сега мога да отида при Помпей и да му покажа защо не си годен да представляваш Рим. Това ли искаш, Биби? Искаш ли той да узнае тайните ти?

— Недей — промълви Бибул и очите му се напълниха със сълзи. В моменти като този не чувстваше нищо друго към мъжа пред себе си освен омраза. Светоний правеше така, че всичко да звучи гнусно.

Светоний отиде до него и сложи шепата си под меката плът на брадичката му.

— Дори и малките кучета могат да хапят, нали, Бибул? Чудя се дали би ме предал, а? Да, разбира се, че би, ако ти дам възможност. Но ще паднеш заедно с мен, а дори и по-лошо. Знаеш го, нали?

Светоний сграбчи гръкляна му с два пръста и стисна. Бибул потрепери от болка.

— Ти наистина си мръсник, Бибул. Аз обаче имам нужда от теб и това ни свързва по-здраво от приятелството или кръвта. Не го забравяй, Биби. Ти не би могъл да понесеш мъченията, а знаеш, че Помпей е доста грубичък.

Бибул се извъртя и се отскубна от хватката; меките му бели ръце стиснаха зачервената му шия.

— Извикай сладките си дечица и ги накарай да запалят огъня. Стана студено — каза Светоний с блеснали очи.

Брут вдигна чашата си и огледа приятелите си. Всички бяха прави, за да го почетат, и част от горчивината, която още изпитваше заради Саломин, се разсея. Юлий срещна погледа му и Брут се насили да се усмихне, засрамен, че изобщо някога е повярвал, че приятелят му е отговорен за побоя.

— За какво ще пием? — попита Брут.

Александрия се изкашля и всички я погледнаха.

— Ще ни трябва повече от един тост, но първият ще е за Марк Брут, най-добрия меч на Рим.

Всички се усмихнаха и повториха думите. Брут чу как ниският глас на Рений боботи над останалите. Старият гладиатор не беше говорил с него след спечелването на игрите и като чу гласа му, Брут се заслуша.

Вдигна чашата си и го погледна със специална благодарност. Рений се усмихна и Брут почувства как настроението му се подобрява.

— Тогава вторият трябва да е за моята красива ковачка — каза той, — която обича добрите бойци по много различни начини.

Александрия се изчерви и Брут погледна дяволито деколтето й.

— Ах ти, пиян развратнико — отвърна тя с развеселен поглед.