Читать «Звездите» онлайн - страница 3
Ерик Симон
Тя отмести листа с кривата вдясно от себе си към д-р Менк и Вайденхамер, които бяха придърпали столовете си до масата. Блаха се изправи, застана зад двамата и погледна над раменете им. Д-р Гризелиус тъкмо поставяше друг прозрачен лист над първия, като обясняваше:
— А това е част от вчерашното предаване. Моля — тя наложи двата листа един върху друг, — кривите съвпадат напълно. Освен това всяко отделно предаване се състои от три също така идентични части, тоест сигналът се повтаря по три пъти, след което следва пауза повече от петдесет часа, после всичко започва отначало.
— Случаят е ясен — каза Вайденхамер. — Кодирано предаване с голяма информационна плътност.
— Само без прибързани заключения — предупреди д-р Менк, поглеждайки песимистично към диаграмите. — Нека се придържаме към фактите, иначе може да я оплескаме.
— Прав си — каза Блаха, — но този път поне фактите са доста красноречиви. Предаването не може да е истинско, защото обектът, който го излъчва…
— Излъчващият източник — прекъсна го д-р Гризелиус — се намира приблизително в посоката на Струве 2398, но все още има измерима ъглова скорост спрямо звездата. Това означава, че предаването не идва от Струве 2398, а от някой обект от междузвездното пространство.
— Космически кораб — заключи Блаха. — Ще имаме гости.
Д-р Менк не обърна внимание на забележката.
— Все още измерима скорост — повтори той. — Данни от подобно естество винаги предизвикват сензации, но после се оказват чиста заблуда.
Блаха се заразхожда из кабинета на д-р Гризелиус, където се бяха събрали.
— Ама вие какво искате? — попита той. — Някой друг да го публикува пръв? А може вече и да е много късно. Трябва да се подготвим…
— Как? — подхвърли Вайденхамер.
Блаха се спря, но веднага закрачи отново.
— Откъде да знам — каза той, — не разбирам от тези неща. Все на някой ще му хрумне нещо. Тъкмо повод да не се бавим повече. Ами да, във всеки случай предаването трябва да се дешифрира. Но така или иначе, това не може да стане тук, има си специалисти. Лингвисти примерно.
— Подготвил съм анализ на Фурие — обясни Вайденхамер. — В случай че са се насложили няколко кодирани сигнала…
— Правилно, и аз щях да го предложа — каза д-р Гризелиус. — Трябва да направим всичко, което е по силите ни.
— Във всеки случай няма да навреди — каза д-р Менк, без да се обръща определено към някого от сътрудниците.
— Но ми е необходимо повече време за изчисленията — обади се математикът. — Надхвърлил съм нормата за този месец, вече не ме пускат до изчислителната машина. Може би вие бихте могъл като ръководител да…
— По този въпрос не мога да направя нищо. Изчислителният център не е към института.
— Поне опитай. Може пък да успееш да ги склониш. — Блаха се постара да убеди шефа, но безуспешно. Д-р Менк обясни, че е безсмислено.
— Никой от вас ли не разбира за какво става дума? Пристига чужд космически кораб, кораб от звездите! Човечеството чака това столетия наред! Как можете просто да… — Блаха забеляза, че минавайки покрай масата, бе съборил лист хартия, запъна се, наведе се да го вдигне и мълчаливо поклати глава.