Читать «Защо захапа ябълката» онлайн

Ран Босилек

Защо захапа ябълката

Златко се прозина в леглото, сложи ръце под глава и рече:

— Мамо!

— Спи сега — отвърна майка му. — Ще събудиш Верка. Тя откога е заспала до тебе! Пък ти още си буден!

— А ти, мамо, защо не спиш?

— Защото имам работа. Малките момчета трябва да спят, та да порастат.

— Мамо, знаеш ли какъв искам да стана, като порасна? — Пожарникар. Ще нося колан с куки и ще имам цяла кола стълби. Едно, две, три — и хоп на ябълката! Която искам, ще си откъсвам!

— Ти и без стълба, синко, често ги опитваш. И днес беше свалил най-червената ябълка.

— Свалих я, но не я опитах. Дадох я на Верка за един слънчоглед…

Златко замълча. Той загледа две мухи, които се разхождаха по тавана. После спря очи на тенекиената сабя, закачена над кревата.

— Мамо!

— Какво?

— Не ща да стана пожарникар. Проста работа, Кавалерист е по-хубаво…

— Добре, добре — прекъсна го пак майка му. — Ако щеш, и телеграфист стани… Но спи сега!

— Не искам телеграфист. Кавалерист е по-хубаво… — продължаваше занесено Златко. — Ще облека бойни дрехи… Ще препаша остра сабя… Ще пазя златната ябълка… Ще хвана златното птиче…

Златко замълча. Двете мухи на тавана почнаха да се смаляват, смаляват и станаха дребни като песъчинки. После блеснаха като злато, хвръкнаха от тавана и забръмчаха из стаята. Около тях захвъркаха още много, много мухи и всичките бяха златни. Една мушичка кацна върху челото на Златка. Ето кацна още една, после още и още. Цялото му лице се покри със златни мушички — и дрехите, и обущата му. И тенекиената сабя стана златна, а острието й заблещя като слънце…

Златко даде знак със златната сабя и викна:

— Доведете ми крилатия кон! Доведоха му крилат кон с бяла грива. Златко яхна коня, хвана го за гривата и полетя…

Той летя, летя — над поля, гори и планини. Най-после се спусна в една царска градина и слезе от коня. В градината — ябълки, круши, слънчогледи… Да се ненагледаш!

— Тук навярно е златното пиле — помисли Златко. — Ще го взема с клетката и ще го окача да пее в нашата градина!

— Ай, каква едра ябълка! — извика той. — Също като оная, гдето я дадох на Верка. И колко е ниско!

Златко откъсна ябълката и отхапа от нея. Но ябълката изписка и той я изтърва на земята. Изведнъж дърветата зашумяха, зачуха се страшни викове. Ябълките и крушите наскачаха от клоните и заобиколиха неканения гост.

— Вържете му ръцете! — заповяда една дебела круша.

— На съд, на съд при царската дъщеря! — викнаха в един глас няколко ябълки.

Две круши съблякоха бойната премяна на Златка, вързаха му отзад ръцете и го поведоха навътре в градината.

Пред грамаден пожълтял лист седеше върху златно столче навъсено момиченце. То държеше грозде в ръка. Царевични листа покриваха русата му косичка.

Поставиха Златка да седне на дървена пейка пред строгата царска дъщеря. Ябълките и крушите се струпаха от двете страни на малката царкиня.

— Царкиньо — каза дебелата круша, — това безочливо момче си позволи да захапе най-хубавата ябълка от твоята градина. Ето, тя плаче пред тебе и моли да го накажеш най-строго. Предлагам да му избием зъбите!