Читать «Застрелване на слон» онлайн

Джордж Оруел

Застрелване на слон

В Мулмайн, Южна Бирма, бях мразен от много хора — единствения път в живота ми, когато съм бил достатъчно важен, за да ми се случи това. Бях поддивизионен полицейски офицер на града, а антиевропейските настроения бяха много ожесточени по някакъв безцелен, дребнав начин. Никой нямаше смелост да се разбунтува, но ако европейка минеше през пазара сама, някой вероятно би изхрачил бетел върху дрехата й. Като полицейски офицер, аз бях биеща на очи мишена и ми устройваха хайка всеки път, когато това изглеждаше безопасно. Когато някой пъргав бирманец ме спъваше на футболния терен и реферът (друг бирманец) се разсейваше, тълпата се заливаше в грозен смях. Това се случи неведнъж. Накрая подигравателните жълти лица на млади мъже, които ме пресрещаха навсякъде, обидите, издюдюквани зад мен, когато бях на безопасна дистанция, започнаха да ми действат на нервите. Младите будистки свещеници бяха най-лоши от всички. В града ги имаше няколко хиляди и изглежда никой от тях нямаше друга работа освен да стои по ъглите и да се присмива на европейците.

Всичко това беше объркващо и разстройващо. Защото по това време аз вече бях решил, че империализмът е зло и че колкото по-скоро зарежа работата си и се махна, толкова по-добре. Теоретически — и тайно, разбира се, — бях изцяло на страната на бирманците и против техните потисници, британците. Що се отнася до работата, която вършех, мразех я по-непримиримо, отколкото вероятно мога да обясня. При служба като тази човек вижда мръсната работа на империята отблизо. Окаяните затворници, сгушени в смърдящите клетки на ареста; сивите, уплашени лица на дългосрочно осъдените; нашарените бутове на мъжете, бити с бамбукови пръчки — всичко това ме потискаше с непоносимо чувство за вина. Но нищо не можех да видя в перспектива. Бях млад и зле образован и трябваше да осмислям проблемите си в безусловното мълчание, което е наложено на всеки англичанин в Изтока. Не знаех дори, че Британската империя умира; още по-малко знаех, че тя е много по-добра от по-младите империи, които се готвеха да я изместят. Всичко, което знаех, беше, че съм заклещен между омразата към империята, на която служех, и гнева си срещу злонамерените зверчета, които се опитваха да направят работата ми невъзможна. С една част от мозъка си смятах британското управление за непрекъсната тирания, за нещо наложено, in saecula saeculorum, против волята на покорените народи; с друга част мислех, че най-голямата радост на света би била да се прониже с щик корема на някой будистки свещеник. Чувства като тези са нормални странични продукти на империализма — попитайте който и да е англо-индийски чиновник, ако успеете да го хванете извън службата.

Един ден се случи нещо просвещаващо — по индиректен начин. Беше незначителен инцидент сам по себе си, но ми даде по-добро разбиране, отколкото имах дотогава, за истинската природа на империализма — за истинските мотиви, поради които деспотичните правителства действат. Една ранна сутрин подинспекторът в полицейския участък на другия край на града ми позвъни по телефона и каза, че някакъв слон опустошавал пазара. Бих ли дошъл да направя нещо? Не знаех какво бих могъл да направя, но исках да видя какво става; възседнах едно пони и тръгнах. Взех пушката си, стар Уинчестър 44, твърде малка, за да убие слон, но си помислих, че шумът може би ще е от полза in terrorem. Различни бирманци ме спираха по пътя и ми разказваха за поразиите на слона. Бил, разбира се, не див слон, а питомен, който се разгонил и побеснял. Бил окован, както винаги се прави с питомните слонове, когато тяхното разгонване се очаква, но предишната нощ счупил веригата и избягал. Стопанинът му, единственият човек, който би могъл да се справи с него, когато е в такова състояние, тръгнал да го гони, но хванал грешна посока и сега бил на дванайсет часа път оттук, а сутринта слонът внезапно отново се появил в града. Бирманците нямаха оръжия и бяха напълно безпомощни срещу него. Слонът вече сринал нечия бамбукова колиба, убил една крава, нападнал няколко сергии за плодове и погълнал наличното; срещнал също общинската боклукчийска кола и, когато шофьорът изскочил навън и си плюл на петите, той преобърнал колата и й нанесъл свирепи удари.