Читать «Заради ябълчиците» онлайн - страница 3

— Здравейте, гълъбчета! — приближи се до тях Трифон Семьонович. — Какво, ябълчици ли си хапвате? Да не би случайно да съм ви попречил?

Момъкът свали шапка и сведе глава. Момата заразглежда престилката си.

— Е, как си със здравето, Григорий? — обърна се Трифон Семьонович към момъка. — Как върви животът ти, момче?

— Аз само една — измърмори момъкът, — и то от земята.

— Тъй, ами твоето здраве как е, миличка? — попита Трифон Семьонович момата.

Момата още по-усърдно заоглежда престилката си.

— Ами сватба още ли не сте вдигали?

— Още не сме… Ма ние, господарю, честна дума, само едно, че и то… ей тъй…

— Добре де, добре. Юнак. Знаеш ли да четеш?

— Не… Ама истина, господарю, ние само едно, и то от земята.

— Да четеш, не знаеш, а да крадеш, знаеш. Е, и това не е лошо. Няма да ти натежат знания на гърба. Ами отдавна ли си почнал да крадеш?

— Че пък да не съм крал случайно?

— Ами твоята мила годеница — обърна се към момата Карпушка — защо се е замислила така жално? Или нещо не я обичаш много, а?

— Мълчи, Карп! — каза Трифон Семьонович. — Хайде, Григорий, разкажи ни една приказка…

Григорий се поокашля и се усмихна.

— Аз, господарю, приказки не знам — каза той. — Да не са ми изтрябвали случайно вашите ябълки? Като река, мога да си купя.

— Много се радвам, моето момче, че имаш много пари. Е, хайде, разкажи ни някоя приказка. Аз ще послушам, Карп ще послуша, ей на, и твоята годеница-хубавица ще послуша. Не се срамувай, бъди по-смел! Душата на крадеца трябва да бъде смела. Нали, приятелю мой?

И Трифон Семьонович впери своите ехидни очи в заловения момък… По челото на момъка изби пот.

— Вие, господарю, по-добре го накарайте да изпее песен. Къде може тоя глупак приказки да разказва? — издрънча Карпушка с гадничкото си тенорче.

— Мълчи, Карп, нека първо разкаже приказка. Хайде, моето момче, разказвай де!

— Не знам.

— Нима не знаеш? А да крадеш, знаеш? Как гласи осмата заповед?

— Какво сте ме заразпитвали? Че отде да зная? Ама тъй де, господарю, ний само едно ябълче изядохме, и то от земята…

— Разправяй приказка!

Карпушка почна да къса коприва. Момъкът много добре знаеше за какво се приготвяше тази коприва. Трифон Семьонович, подобно на нему подобните, прекрасно раздава сам правосъдие. Крадец той или затваря за едно денонощие в мазето, или го нашибва с коприва, или го пуска да си върви, само че преди това го съблича гол… Това е ново за вас, нали? Но има хора и места, за които е обичайно и старо като каруца. Григорий погледна изкосо копривата, поколеба се, поизкашля се и почна не да разказва приказка, ами да меле приказка. Като пъшкаше, потеше се, кашляше и се секнеше непрекъснато, той заразказва как едно време руските богатири пребивали от бой дъртите магьосници и се женели за хубавиците. Трифон Семьонович стоеше, слушаше и не сваляше поглед от разказвача.

— Стига! — каза той, когато момъкът накрая вече съвсем се оплете и задрънка врели-некипели. — Чудесно разказваш, но крадеш още по-добре. Ей ти, хубавице… — обърна се той към момата — хайде ти сега кажи „Отче наш“!