Над гората слънцето изгрява,славей кръшно в клоните запява.Скокна Заю: „Стига сладък сън!Ето, слънце грее вече вън!“Па чевръсто, с два-три леки скокатой изтичва в двора, край потока,бързо се наплисква и се връщаред да сложи в мъничката къща.Шум се чува. „Кой ли гост пристига,в ранно утро да получи книга?“— Свинчо драг, нима това си ти,като слънце всичко в теб блести!Свинчо отговаря му засмян:— Книжката прочетох вчера сами повярвай, чудо стана с мен,къпя се по три пъти на ден.Не играя вече в кал и смет,пазя вкъщи чистота и ред.— Браво, Свинчо, ето друга книга!Розовият Свинчо гордо мигаи със стъпка пъргава и лекатръгва си по горската пътека.Ей след малко глас се чува весел:— Зайо Байо, миличък, къде си!Кума Лиса спира на вратата,скромно свела поглед към земята.— Ах, да знаеш как те хвалят всичкинасекоми, зверове и птички!Зайо на добро ме научи!Слуша Заю слисан и мълчи.— Доста съм живяла с хитрини,не желая повече злини!Книжка поучителна ми дай,за да сложа на лъжите край!Търси Заю, но… къде ли беше.Зад ушенце с лапичка с чеше.А зад него нашата Кумицаграбва друга книга със корица,украсена с пъстроцветни шарки.В нея пише за петли и ярки,за различни, вкусни горски птиции за тлъсти пуйки — хубавици.Шарената книга ловко скриваи лукаво в Зая поглед впива.Заю друга книжка й намираи пред Лиса важно, важно спира.— С тая книга ще забравиш всичкихитрини и пакостни привички!Вярвай, Лисо, тя ще те оправи.— Сбогом, Зайо, остани със здраве!Скоро по широката полянатромаво задава се Мецанаи едва пристъпила през прагапочва да разказва тя веднага:— Заьо, чух от моя чичо строг,мъдрия и учен стар мечок,че далеч, далеч на север имавечни снегове и вечна зима.Там по тия ледени полета,имало и мечки, и мечета,като нас били добри и смели,само че с кожуси снежнобели.Зайо, те дали са ми роднина,та при тях на гости на замина?Намери за бели мечки книжка…— Ах! — прошепва Заю със въздишка.В първата полица вижда яснопразно място има там, отдясно.— Бабо Мецо, миличка, добричка!Тука беше нашата кумичка.И така лукаво ми говори,нивга кражба нямало да стори,а пък книга липсва, ето тук —Лиса е крадецът — никой друг!3аю бърше мъничка сълзица,жално гледа празната полица.А Мецана, с лапата си мека,по главата гали го полека.И му дума: — Хайде не плачи!Съвземи се, избърши очи,че голям си и не ти прилича.Кума Лиса кражбите обича,много мъчно ще се промени.А пък ти внимавай и помни,трябва да си бдителен и смел!Заю слуша, ниско поглед свел,и си мисли: „Права е Мецана,трябва по-внимателен да стана!“А Лисана близо, край гората,мързеливо ляга на тревата.„Тук е тъй спокойно, хлад и сянка!Я преди да ме налегне дрямкав крадената книжка да надзърна.“Но сгреши и другата разгърна.Вместо разни птици — хубавицивижда тя подгонени лисици,сиви вълци с кожи изподрани,кучета, ловци и зли капани.Лиса хвърля книжките веднагаи към къщи впуска се да бяга.Но насреща — Кумчо Вълчо, ето,се прибира гладен от полето.Лиса мигом спира своя бяги зашепва хитро: — Вълчо драг,най-голяма радост е за мен,че те срещам в тоя тъжен ден.Ах на тебе, Куме, знам, ще могаза открия своята тревога!Нажалено тя глава поклащаи гальовно под ръка го хваща.— Казвай, Лисо, що се тъй тревожиш!Аз ще ти помогна! — Не! Не можеш!В мирната и сенчеста дъбравалошо време и за нас настава.Горските животни в тоя кътискат вече книги да четат.Неотдавна библиотекарЗая те избрали, друже стар!И сега при него за съвети за книги стичат се отвред.Куме, куме, скоро във горатаще поискат те от нас разплата —затова да бягам съм решила!— Стига, Лисо, засрами се, мила!Зая Бая вярвай ми, завчасвдън гората ще прогоня аз,а пък всички, жадни за наука,ще получат Вълчова поука!Но до тях, на строен клонес буккацна гълъб: „Що ли става тук?“Вслуша се в тъгите на Лисанаи на Вълча в страшната закана.Зая да спаси — криле разперии отлитна помощ да намери.Вълчо тръгна грозен, страхивет,спря пред къщичката зъл, сърдит,изръмжа със ярост в тишинатаи заудря с лапа по вратата:— Вълчо чука, Зайо дългоух!Отвори не се прави на глух!И нахълтва Кумчо Вълчо страшенс рев и вой при заяка изплашен.Заю поглед ужасен повдига:— Вълчо, да не си дошъл за книга?— Книга ли, останал си без ум!Я не вдигай много, много шум,а оттук изчезвай без следа —иначе — очаква те беда!Знам че си жесток и страшен вълк,но да бъда тук — за мен е дълг!— Ти ли срещу мен повдигаш глас?Ей сега ще те науча аз!Заю трепна, после с пъргав скокскрива се на рафта най-висок.Вълчо се озъбва разярен:— Няма да избягаш ти от мен,Зайо неразбран! Ще те изям!Но стъписан млъква. Пес голямсрещу него изръмжава смело —гълъбчето беше го довело.— Где е, отговаряй, подъл звяр,малкият ни библиотекар!— Хърр, не стъпвай ти към мен ни крачка,тежката ми лапа ще те смачка!Кумчо Вълчо в бой се хвърля пръв,Мурджо го посреща с гняв и стръв.Козина из стаята хвърчи,светят настървените очи.А пък Заю хуква да избяга,но засрамен спира се на прага.Спомня си съвета на Мецана.„Тук, при мойте книги, ще остана —мисли Заю. — Нищо, че треперя,още малко смелост ще намеряда дочакам края на борбата,че за срам ще стана във гората.“Мурджо се нахвърля тоя път,зъбите му святкат и блестят.Вълчо от борбата уморенпада на земята победен,но с последни сили се премята —свил опашка, бяга към гората.— Хъррр — избяга смелият юнак,ще се срещнем с него утре пак!Зайо, ти спокойно работи,Вълчо няма тук да се вести!Мисли Заю: „Мурджо е герой,верен и добър другар е той!“Жаден за просмета и наука,скоро бухалът пристига тука.А след него стъпва бавно, тежко,Заювият мил побратим Ежко.Книжки две подава той на Зая!— Кой ги е загубил, аз не зная!Бяха край лесковия шумак!Зай се усмихва под мустак.Лисините книжки той познава,взема ги и нова му подава.Заю чак до късно следобедкниги дава всекиму поред.Свършил е работният му ден,сяда той безкрайно уморен,зачервените очички търка,в чекмеджето на бюрото бърка —Морковче изважда си оттам.— Ах, с каква наслада ще го ям! —мисли Заю, сладко, сладко хруска,после на леглото се отпуска.И заслушан в Щурчовите песни,се унася в сънища чудесни.
