Читать «За силно впечатлителните вход забранен!» онлайн - страница 2

Никола Вапцаров

— Тогава може би ликьор?

Човекът пак отказал.

— Мисля, че господинът бърза повече, отколкото в такива случаи се бърза.

Човекът се усмихнал виновно и съвсем се объркал.

— Вие сте французойка, нали?

— Да.

— Тогава, по-добре да говорим на френски.

— Както обичате. Вие американец ли сте?

— Да, американец.

На момичето станало интересно. То искало да види този новак на обикновена светлина.

— Искате ли да запаля другата лампа?

— Не, не искам. Така е чудесно.

— О, сигурно господинът е много уморен и иска да си легне. Заповядайте.

— Собствено аз сега и не мисля да лягам. Но кажете ми: вие как стигнахте дотук?

Момичето се разсърдило. То не обичало да бъркат в раната му.

— За това ли сте дошли? — казало злобничко. Човекът се усмихнал горчиво и смотолевил:

— Но, моля ви се, аз ще си платя за визитата… Тогава Лиза побесняла:

— Вървете си веднага! Не ми трябват вашите долари, чувате ли! Веднага се махайте! Но чакайте да видя поне мутрата ви. Свиня! — И светнала другата лампа.

Американецът съвсем се объркал.

Момичето легнало в леглото, опънало предизвикателно бедрата си и продължавало да ругае. После наместило възглавницата по-удобно и заплакало. Това е началото на тази сантиментална история. Показало се едно томче на Мюсе. Американецът го видял и запелтечил:

— Ама вие какво?… Мюсе? Та вие… Извинете, аз…

Но момичето го прогонило.

На другия ден той пак дошъл. Но съвсем друг — един такъв — светнал. Оказало се, че бил професор по литература в някакъв университет в Америка. И не бил стар. Не бил в никой случай повече от четиридесет години. А американците на тази възраст се държат.

После е ясно — оженили се.

Това е то, историята, която исках да ви разкажа. Собствено, ако искате да знаете, и аз много не й вярвам.

И после този шанс за другите лизи е по-малък сто пъти, отколкото да си вземат един билет и да спечелят от държавната лотария.

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Мартин Митов

Издание: Никола Вапцаров. Съчинения, „Български писател“, С. 1979, под редакцията на Бойка Вапцарова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11399]

Последна редакция: 2009-04-29 16:00:00