Читать «За невъзможността на живота» онлайн

Станислав Лем

За невъзможността на живота

Задължен съм на проф. Б. Коуск за няколкото изключително приятни часове от моя живот, прекарани в четене на неговия труд „Де импосибилитате вите“ („За невъзможността на живота“). В него се излагат възгледи, които по определен начин се отдалечават от ортодоксалната наука: наред с това обаче няма дори и следа от умопобъркване. Неговият труд се намира на половината път между едното и другото в онази преходна зона, където няма нито ден, нито нощ, а разумът, разслабвайки пътищата на логиката, не ги разкъсва така, че да се изпадне в безсмислено дърдорене.

Професор Коуск е написал изследване, което доказва, че са налице две взаимно изключващи се възможности: или теорията на вероятностите, върху която се базират естествените науки, е в своята основа невярна, или пък целият свят на живото начело с човека не съществува.

Бенедикт Коуск започва с откритието, че теорията на вероятностите е неточен инструмент. Понятието вероятност ние използуваме, когато не знаем нещо със сигурност. Вероятността сякаш е бастунчето на слепеца, с което той опипва своя път. Ако той би виждал, това бастунче би било излишно; ако пък залагащият на надбягвания би знаел кой кон е най-бърз от всички, той не би се нуждаел от теорията на вероятностите.

Вероятността се проявява само там, където нещо все още не е станало. Така говори науката. Но всеки разбира, че двата сплескали се един в друг куршуми на дуелиращите се, както и вашият зъб, счупил се от пръстена, случайно изпуснат от вас в морето преди шест години и погълнат именно от ядената от вас риба, както и сонатата от Чайковски, изсвирена в попадналия под шрапнелен обстрел склад с кухненски съдове, тъй като шрапнелните парченца удряли големите и малки тенджери именно така, както това изискват нотите, са събития, които ако станат, биха били изключително неправдоподобно явление.

Теорията на вероятностите, твърди проф. Коуск, е в състояние да каже колко пъти е необходимо да се повторят дуелите, да се изгубят пръстени и да се стреля по тенджери, за да настъпят изброените по-горе удивителни събития. Всичко това обаче са глупости. За да се случи нещо твърде невероятно, съвсем не е необходимо съвкупността от явления, към които то принадлежи, да представлява една непрекъсната серия. Да предположим, че хвърля наведнъж десет монети. Шансът всичките десет монети да паднат само с тура или пък само с ези нагоре възлиза само на 1:1024. Но аз съвсем не съм длъжен да ги хвърля 1024 пъти, за да може вероятността и десетте монети да се обърнат само с тура или само с ези нагоре да бъде равна на единица. Винаги мога да кажа, че моите опити са продължение от експеримент, в който влизат всички минали случаи на хвърляне на десет монети наведнъж. Подобни опити в продължение на последните пет хиляди години от историята на Земята би трябвало да са неизброимо много и аз мога да се надявам, че всички монети ще паднат нагоре с тура или с ези още от първия път.

От научна гледна точка е напълно безразлично дали някой ще подхвърля монетите така, че това да протича в непрекъсната серия, или пък тая работа от време на време ще се прекъсва, за да може той да изяде в почивката едни кнедли, или пък да обърне една чашка. Или пък дали с тази работа ще се занимава не един и същ човек, а всеки път различен и не в един ден, а да кажем всяка седмица или всяка година, за разпределянето на вероятността това няма ни най-малко значение. Десетте монети са били хвърляни още от финикийци, седящи върху овчи кожи, и от гърците, изгорили Троя, и от галите, и от турците, и от тези търговци, които са търгували с деца през десетия кръстоносен поход, и от Ричард Лъвското сърце, и от Робеспиер, и от още десетки хиляди други любители и това съвсем не е толкова важно. Поради това ние, хвърляйки монетите, можем да смятаме, че съвкупността е изключително голяма и нашите шансове да обърнем едновременно десет пъти тура или десет пъти ези са просто огромни! „Опитайте се — казва проф, Коуск, — опитайте се, хвърлете! Ще видите какво ще се получи от това!“