Читать «За да се познаем» онлайн - страница 2

На Дима й беше любопитно:

— И как те намери?

Тя се облакъти на масата, без да се съмнява, че ще чуе романтична история, реших да не я разочаровам:

— На четвъртата година говорех езика много добре и станах барманка.

„Да ... четири години стоях в оная къща заключена. Забраних си да броя колко съм обслужила ... Понякога ни пускаха навън, някои опитаха да бягат ... Връщаха ги и тогава ... беше нечовешко.“

Дима ме гледаше очакващо:

— Той посещаваше заведението редовно и след няколко месеца ми предложи да живеем заедно ... и така стана.

„Само дето една нощ полицията нахлу в бардака и ни арестува — мен, няколко албанки и две рускини. Всичките без паспорти, визи, нелегално пребиваващи в страната. В ареста ни съблякоха голи. Погавриха се...“

— О, как се радвам, че си го срещнала! Какво работи?

Опитах да се усмихна:

— Да ... и аз се радвам. Държавен служител, висш.

„Тогава, при поредния «разпит» се появи Агис Константинос. Избра ме, измъкна ме, уреди ми временно пребиваване, срещу съответните ... услуги.

Трябваше ли да й го казвам, когато й на нея, като на повечето жени й се вярваше в приказката?“

Отклоних разговора:

— А ти? Кажи за децата?

— Ох, какво да ти кажа. Имам си Ицко и Неда, те са прекрасни и много непослушни. Знаеш, нямам си помощ отникъде. Баща ми се пропи съвсем и умря, бях чула, че и твоя си е отишъл... съжалявам.

— Да ... но тогава не можех да си дойда. Не съжалявай, преди да ме прокуди от дома, ме изгони от сърцето си, затова избягах в чужбина.

— Липсва ли ти родината?

— Не ... уреденият живот я замества. — И се замислих:

„Дори и по този начин! Каква беше разликата дали ще продам тялото си законно, чрез омъжване тук, изживявайки се като слугиня и сексуална подлога, за краткост наричана съпруга, или там? Така и така си е сделка...“

— Ех, щастливка си ти! Сигурно много те обича!

— Да ... мисля, че ме обича, нали знаеш, ние жените особено държим на тая констатация.

„Всъщност, жените непременно искат да бъдат щастливи, а мъжете просто задоволени. Това е разликата. Останалото е определяне на цената.“ Не й го казах.

В този момент мобилният ми телефон иззвъня и заговори на гръцки:„Зоня, ден ксехасес, препи на гиризис, та се перимено сто «Елинику», опос синеноитикаме!“ — „Зоня, не си забравила, че трябва да се върнеш, ще те чакам на «Елинику», както се разбрахме!“ Казах „да, да“ и прекъснах, заради заповедния му тон, който щеше да ме издаде.

Дима ме гледаше въпросително. Обясних й:

— Обади се моят светец, каза че му липсвам, че ме чака.

— О,о колко мило — възхити се тя, — а като се ожените ще имате деца ... — тя чертаеше идилична картина.

„Деца? Агис Константинос беше «пандременос», женен, и съпругата му го беше ощастливила с две момиченца — близначки.“

Може и злорадо да съм се усмихнала, но тя не забеляза, отвърнах й: