Читать «Жертвите на Анубис» онлайн - страница 2

Към 1478 г. Хатусу подчинява критиците и враговете си в родината и извън границите на Египет. Тя удържа голяма победа на север срещу митанийците и прочиства двора от враговете си, водени от върховния везир Рахимере. Подкрепя я любовникът й — умният и хитър Сененмут, който е и основна фигура в управлението й. Хатусу е била твърдо решена да накара всички слоеве от обществото да я приемат за царица и фараон на Египет. Но за всички по-съществени промени в Древен Египет подкрепата и благоразположението на жреците са били от огромно значение.

Събитията в тази книга са художествена интерпретация на стремежа на Хатусу да утвърди славата си извън пределите на Египет.

Пролог

Анубис: наричан „ими ут“ — „Този, който е облечен в ут“

Храмът на Анубис в северните покрайнини на Тива, на един хвърлей от трепкащите води на Нил, тънеше в тишина. Вечерното жертвоприношение беше приключило. Знамената, които денем се развяваха от върха на пилоните пред главната порта, сега бяха свалени и грижливо прибрани. Изсвири рог от раковина: сигнал за началото на нощта. В самото сърце на храма, пред светилището с внушителната статуя на Анубис в черно и златно, стоеше само един млад жрец. Вдишваше упоителния аромат на тамян, който се виеше на кълба из храма, и се вслушваше във воя на кучетата. Беше нов тук и още не можеше да свикне със звуците от огромния кучкарник, в който държаха свещените животни на Анубис. Кучетата бяха диви, изпратени като дар от някакво племе на юг от Нубия. Младият жрец потопи ръка в най-близката купа със светена вода и накваси устни, за да се пречисти, преди да сведе глава в мълчалива молитва. Задачата му беше да бди — храмът на Анубис беше избран за мястото, където да се проведат мирните преговори между везира Сененмут и пратениците на царство Митани. Неотдавна Хатусу, божественият фараон на Египет и царица на Двете земи, бе нанесла решително поражение над митанийската армия в битката при делтата на Нил. Сега царят на митанийците Тушрата бе разположил на стан част от свитата си в Оазиса на палмите, а пратениците му пристигнаха в Тива, за да подпишат с Египет споразумението за продължителния мир, от който страната им толкова се нуждаеше. Тушрата трябваше да даде дъщеря си за съпруга на един от роднините на Хатусу, да се съгласи единствено египетските войници да контролират Пътя на Хор през Синайската пустиня, да плати огромен откуп за част от военнопленниците и да задоволи още цял списък унизителни искания на египтяните. Младият жрец бе чувал слуховете, че везирът Сененмут всъщност е и любовник на царицата и че не без неговата помощ Хатусу се е възцарила на трона на фараона след мистериозната смърт на нейния доведен брат и съпруг Тутмос II. Ето че сега всички вече я признаваха и коленичеха пред нея — даже и Тушрата, най-силният враг на Египет. След него със сигурност и останалите племена и царства щяха да склонят глава и да целунат земята под краката й. Младокът продължи да си размишлява, загледан в отблъскващите глави на животни и влечуги, забити по стените на голямата зала.