Читать «Жените» онлайн - страница 6

— Недей! — Тя протегна ръце.

Той скочи в нахвърлящата се тъмна вълна.

Жената в черния бански костюм зачака в дъжда.

В шест часа слънцето залезе някъде отвъд черните облаци. Дъждът меко шляпаше по водата, изгромоля далечен барабан.

В морето се носеше светлата мъглявина.

Гъвкави форми, пяна, водорасли и дълги кичури странна зелена коса се разпростряха в плитчината. А в глъбините, там в подвижните светлинни, бе мъжът.

Крехък. Пяната избълбука и се пръсна. В заскрежения коралов мозък прокънтя някаква мисъл и изчезна също така бързо, както се бе появила. Хора. Крехки. Като кукли се чупят. Нищо, нищо особено. Миг под водата и им прилошава, повече на нищо не обръщат внимание, почват да повръщат и да ритат, а после изведнъж просто се отпускат, лежат там и нищо не правят. Съвсем нищо. Странно. Толкова дни да чакаш и накрая такова разочарование.

А сега какво да го правиш? Главата му е увиснала, устата зяпнала, клепачите отпуснати, очите втренчени, кожата бледа. Събуди се, глупав човече! Събуди се!

Водата се вълнуваше около него.

Мъжът се люшкаше отпуснат, безжизнен, със зинала уста.

Сиянието, зелената коса се оттегли.

Той бе освободен. Една вълна го върна на мълчаливия бряг. Обратно на жена му, която го чакаше там в студения дъжд.

Дъждът се лееше над черните води.

Някъде далеч, откъм здрачаващия се бряг, една жена викаше под оловното небе.

— Ах! — Древните пясъци лениво се раздвижиха във водата. — Също като жена! Но сега дори тя не го иска вече!

В седем часа дъждът се усили. Вечерта беше много студена и хотелите край морето трябваше да включат отоплението си.

Информация за текста

Ray Bradbury

The Women, 1948

Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2008

Издание:

Рей Бредбъри. Възпявам електрическото тяло. Разкази

ДИ „Христо Г. Данов“, 1982 г.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9308]

Последна редакция: 2008-10-14 23:00:00