Читать «Жената, която пее» онлайн - страница 3

Горан Петрович

— Не, господине. Тази жена не пее. Тя плаче. Умрял е мъжът й — отговори той, този път бавно, внимателно разтягайки устни, сякаш има думи, от които ще пръсне отрова, ако непредпазливо се стиснат със зъби.

— Нарежда — със сух глас се намеси и съпругата му.

— Нарежда ли? Умрял е мъжът й? — повтори господин Павле.

— Да — отговори мъжът и двамата с жена си наведоха глави, може би смятаха, че това е нещо срамно, нещо, заради което трябва много да се срамуват.

Господин Павле погледна към сградата с жената. После вдигна очи към небето. Раците, плуващи срещу течението, си бяха отишли със следобедния отлив. Долавяха се първите наноси на звездите. Сега тъмнорусите треви криеха мястото на оловната тежест. Една случайна птица, търсейки къде да нощува, кацна на поплавъка. От тежестта й той потъна под повърхността на свода. Върхът на пръта леко се колебаеше в ритъма на птичето дишане. Господин Павле си помисли, че това е невъзможно. Сигурно е невъзможно, мислеше си той непрекъснато.

— В никакъв случай! Тази жена пее! — каза най-после твърде високо и решително, но по погледа му личеше, че очаква младата семейна двойка да се възпротиви.

Мъжът и жената се спогледаха. За щастие, нищо не отговориха.

Конецът отново започна да се опъва

Като че ли е бил някъде много далеч, господин Павле уморено се върна на своя стол. Отново взе пръта в ръка. Въпреки че нямаше навик да лови риба нощем, реши този път да хвърли въдицата. От сръчния замах поплавъкът подскочи. Птицата изпърха в тъмнината. Оловото пак потъна. Конецът започна да се опъва. От огромния свод по лицето на самотния рибар на балкона ръснаха няколко капки. Докато около поплавъка се образуваше венец от лунна пяна, господин Павле откри, че капките по бузите му се стичат като двойки сълзи.

Информация за текста

Горан Петровиħ

Сканиране, разпознаване и начална редакция: Вася Атанасова, 2009

Издание:

Горан Петрович, „Ближен“

Издателство „Балкани“, София, 2005, ISBN 954-9446-15-8

Подбор и превод: Жела Георгиева

Горан Петровиħ, „Острво и околне приче“, 2002, „Ближњи“, 2003

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10399]

Последна редакция: 2009-02-07 11:50:00