Читать «Жената с огледалото» онлайн

Ерик-Еманюел Шмит

Жената с огледалото

На Бруно Мецгер

1

— Чувствам се различна — пророни тя.

Никой не обърна внимание на думите й. Докато матроните се суетяха около нея и едната оправяше воала й, втората — някоя плитка, а третата — изкривена панделка, докато продавачката от галантерията скъсяваше фустата й, а вдовицата на земемера й нахлузваше бродирани пантофки, неподвижната девойка изпита усещането, че се е превърнала във вещ, безспорно вълнуваща вещ, доволно прелестна, та да събуди грижовността на съседките, ала просто вещ.

Ан се взря в нахлулия през тантурестия прозорец слънчев лъч, който косо пресичаше стаята. Усмихна се. Таванското помещение, чийто мрак струята злато пронизваше, имаше вид на сепнат от зората шубрак, в който кошовете с пране бяха сменили папратите, а жените — кошутите. Въпреки нестихващата глъчка, Ан слушаше как тишината се носи из стаята, странна тишина, кротка и разлистена, която долиташе отдалеч и носеше послание иззад брътвежа на свахите.

Ан извърна глава с надеждата, че някоя от тези госпожи я бе чула, но не улови ни един поглед, и орисана да изтърпи старанието им да я разкрасят, сама се усъмни, че е произнесла на глас думите: „Чувствам се различна.“

Какво ли можеше да добави? След малко щеше да се омъжва, а от сутринта я вълнуваше само пролетта, която разпъпваше цветята. Влечеше я повече към природата, отколкото към годеника й. Ан усещаше, че щастието се крие вън, зад някое дърво, като заек, зърваше крайчеца на носа му и надушваше неговото присъствие, повика му, неговата припряност… А нозете сякаш я сърбяха да тича, да се търкаля в тревата, да се притиска до дънерите на дърветата, да вдъхва с пълни гърди изпълнения с полен въздух. За нея събитието на мига бе самият ден, свеж, ослепителен, щедър, не и нейната сватба. Онова, което й се случваше — да се едини с Филип — й се струваше смехотворно, съпоставено с великолепието, с април, който заякчава поля и гори, с новата сила, която разпуква иглики, кукуряк и метличина. Жадуваше да избяга от този килер, в който течеше подготовката за сватбата, да се изтръгне от ръцете, които я гиздеха, и да се хвърли гола в близката река.

Срещу решетъчния прозорец снопът светлина бе окачил като сянка дантелата на пердето върху грапавата варосана стена. Ан никога не би се осмелила да накърни този изумителен лъч. Не, дори да й кажеха, че къщата гори, тя пак щеше да остане като залепена за табуретката.

Потръпна.

— Какво казваш? — попита я братовчедка й Ида.

— Нищо.

— За него си мечтаеш, нали?

Ан сведе чело.

Бъдещата невеста потвърждаваше нейните подозрения и Ида избухна в писклив, изпълнен с похотливи мисли смях. През последните седмици се бореше с ревността си, но това й се удаваше само щом я превърнеше в подигравателна насмешка.

— Ан си въобразява, че вече е в обятията на своя Филип! — заяви тя на обкръжението със задавен глас. — Първата брачна нощ ще бъде жежка. Не ща да съм на мястото на дюшека им довечера.

Жените загълчаха, едните, за да подкрепят Ан, а другите, за да жигосат вулгарността на Ида.