Читать «Ех че гуляй му дръпнахме!» онлайн - страница 2

Свърши се тази патардия и ний чакаме да слязат от парахода да закусят. По едно време, гледаме параходът почна да се отделя от скелята. Хубава работа, ами закуската? Иде управителят и ни съобщава, че те не искат да закусват, защото щели да ходят на лов надолу край Дунава, та там щели да хапнат. И таз добра, ами сега?… Че като си вземаме пътя ний, градският съвет сиреч, па управителят, па началникът, па повикаме и няколко приятели, че като отидохме у Филипчови — у него бяха закуските, — че като им теглихме един зъб, па ядене, па тъпкане, па плюскане. Остави се! Три дена не можах да дойда на себе си! Па освен това ядохме, какво ядохме, па то, брате, изяда ли се толкова нещо, ами на на тебе, на и на мене, па си разделихме закуските и вината, натоварихме слугите си и хайде всякой у дома. И сега да идеш у дома, ще намериш от тези закуски. Туй се казва гуляй!…

София, 25 октомври 1895 г.

Башибозук

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Публикация:

В. „Млада България“, г. I, бр. 36 от 27.10.1895 г. Подпис: Башибозук

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3708]

Последна редакция: 2007-10-29 09:00:00