Читать «Ерих Райтерер» онлайн - страница 5

След случката с датските крони аз и Ерих Райтерер започнахме разгулно да пилеем парите. Аз, за да успокоя съвестта си, а той безспорно, за да довърши разрушителното си дело. Да, сега мога да кажа това, защото опасенията ми всеки ден се потвърждаваха. С някаква демонична настойчивост той ме оплиташе в своите мрежи. В столичните вестници излезе обявление:

Умолява се лицето, което на 28 август е разменило във Феркерсбанк петстотин датски крони и по погрешка е получило сума от двадесет и пет хиляди австрийски крони, незабавно да върне парите. Ако не стори това до три дни след излизане на тази обява, управлението на банката ще се отнесе до полицейските власти.

Съвършено уплашен, аз показах обявлението на моя едноименник и го помолих за съвет.

— Не могат да те намерят — отвърна той спокойно. — Пък и вече е късно, за да върнеш парите. От тях липсват повече от половината.

Това беше вярно. За няколко дни ние успяхме да прахосаме повече от половината пари. Но как казваше той това! Като че ли е чакал тъкмо този ден. Аз трябваше да се утеша с предположението, че няма да ме открият. Но това мъчно ме утешаваше. Мисълта, че съм вече търсен от полицията, не ме оставяше. Ала какво направих, какво разумно нещо направих? Той ме поведе и ние започнахме още по-разгулно да пилеем парите? За няколко дни от всичките останаха само хиляда-две хиляди крони.

— Нищо! — каза сега Ерих Райтерер. — Ще започнеш вече с фрау Лотти!

И аз не смеех да му отвърна. Той всякак се мъчеше да подчертае властта си над мене, а в очите му не преставаше да гори заканата да ми нанесе нови по-големи удари. Безсилен да направя друго, един ден се наканих да избягам. Виждах, че тоя човек си играе с мене, и пожелах да избягам, ако мога, да се спася. Но в деня на бягството ми се случи нещо, което ме принуди бързо да се върна. На улицата срещнах чиновника от банката, оня русичкия, който бе направил фаталната грешка с парите. Той ме погледна и тутакси ме позна.

— Господине! — забърза нещастникът към мене.

Аз нямах смелостта да понеса срещата и побягнах. Върнах се право при Ерих Райтерер в нашата квартира.

— Свърши се! — казах му съвсем изплашен. — Аз съм загубен. Откриха ме.

— Може да са те открили, но не си загинал! Още не! — отвърна той спокойно.

Вече нямах сили да издържа. Всичко възнегодува у мене. Грабнах гневно стола, който се мярна пред очите ми.

— Срещнах чиновника от банката! Той ме позна! Чуваш ли? Той ме позна!

Бях готов да го ударя.

— Не само това! — отвърна с предишния спокоен глас Ерих Райтерер. — Той те проследи и знае вече къде живееш.

Аз възкликнах от уплаха и отпуснах стола.

Моят едноименник ме хвана за ръкава и поведе към прозореца.

— Повдигни малко пердето и погледни на улицата. Там пред вратата стои чиновникът. Всеки миг може да изтича за полицията.

Плахо се прилепих до прозореца и надникнах. Долу пред вратата банковият чиновник оглеждаше къщата.