Читать «Еленът» онлайн - страница 2
Ивайло Петров
Бай Шано, който се вълнуваше, докато преследвахме елена, сега бе равнодушен и строг. Подкани другите да не се помайват и започна да дере с още трима помагачи. На полянката закипя работа. Насъбраха сухи дърва, запалиха огън, приготвиха дълги шипове. Замириса на дим и топла кръв, като че се извършваше жертвоприношение на езически бог. Бай Шано кормеше елена с опитността на хирург. По едно време избърса носа си с ръкав, изправи се и почна да се тюхка:
— Напразно си губихме времето, момчета! Няма да си хапнем месце. Злъчката му се спукала. Който хапне, ще се отрови.
— Жалко! — каза един млад ловец. — Аз пък се радвах, че ще занеса вкъщи еленско месо…
Избухна запорожки смях. Бай Шано се смееше от сърце. Това бе коронната му шега с новаците, които не знаят, че еленът няма злъчка.
Така започна ловджийската веселба. Намериха се шишета с вино и ракия. Над жарта цвърчаха дреболиите на елена, забучени на дълги шишове. Шишетата минаваха от уста на уста. Всички разказваха невероятни ловни приключения и всички вярваха.
Късно следобед поехме към селото. На полянката, където преди няколко часа лежеше еленът, остана една голяма локва кръв.
Слънцето се оглеждаше в нея.
Това вече на нищо не прилича! От четири дни не съм пипнал писалката. Скитам безцелно из града и още по-безцелно зяпам по витрините. Вечер чета до късно и очаквам някой да почука на вратата. Напразно. Като че влаковете спряха, а болниците и съдилищата се затвориха. Съквартирантите ми бяха неприятни в първите дни, а сега ми липсват. Благодарение на тях изпълних някои страници от бележника си. Стана ми навик да ги наблюдавам, да гадая житието-битието им, а после да записвам каквото съм чул и видял. Забелязал съм, че хората са най-откровени в няколко случая: на война, на лов, във влака и хотела…
Информация за текста
Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2009
Издание:
Български разкази за животни. Антология
Издателство „Отечество“, София, 1984
Съставител: Симеон Янев
Отговорен редактор: Божанка Константинова
Редактор: Албена Янкова
Художник: Буян Филчев
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14446]
Последна редакция: 2009-11-08 18:00:00