Читать «Езоп» онлайн - страница 287

— Защитникът сам доказва виновността — започнах аз, след като Демеас свърши. — Защитникът продължава да твърди, че Езоп не се нуждаел от нашето злато — което е и ваше злато, граждани на Делфи. Тук, до мен, стои момъкът, по чиито крака още е полепнала окървавената прах на Сарди. Той ще ви докаже, че тъкмо сега Езоп е имал само един изход: да открадне скъпото злато от бога, от оракула и от вас, граждани на Делфи.

Тълпата се задъхваше, стенеше от вълнение. Хиляди черни очи заплашително се впиваха в Езоп. Заповядах на пратеника да пристъпи напред и да съобщи вестта:

— Цели четиринадесет седмици Крез мъжествено издържа обсадата на Куруш, отблъсна и голямото нападение накрая. Когато настъпи затишие, един от лидийските часови тържествуващ се надвеси над стената; тогава шлемът се изплъзна от главата му и се търколи по скалите, надолу към персите.

Един персиец на име Хирояд забеляза това, ала се престори, че не е видял нищо; същата нощ лидиецът се спусна надолу по една тайна пътека през скалите, които изглеждаха непроходими, и прибра шлема си. Хирояд проследи съвсем точно откъде мина той, показа на своите приятели пътеката и през следната нощ Сарди беше нападнат и завладян.

Персите дириха из целия огромен град Крез, за да го отведат пред Куруш. Тези, които го познаваха, не можаха да го намерят. Намери го един, който не го познаваше. Той се втурна с копието си срещу лидиеца. Пред Крез стоеше последният му жив син, който беше ням. Този син пристъпи срещу персиеца, но нима можеше да помогне с това? Бащата, отчаян, не искаше да говори, синът, отчаян, не можеше да говори.

На времето Крез беше отправял молби за помощ към делфийския оракул и заради този свой син. Пития му бе отговорила:

Лидиецо, ти си владетел велик със сърце неразумно — недей да мечтаеш невръстният син да продума! Добре е за теб той безмълвен да ходи в дворците ти, че щом проговори, това ще е краят на дните ти!

Стана точно така, както беше предсказала Пития: когато върхът на копието докосна гърдите на царя, страхът развърза езика на немия. Той извика:

— Човече, не убивай Крез!

Тъй Крез бе отведен пред Куруш.

Заради дръзко започнатата война Куруш осъди Крез да умре на кладата. Когато бе поставен вече на нея и от четирите й страни се заиздигаха пламъци, Крез почна да призовава в отчаянието си Аполон. Богът изпрати дъжд и огънят изгасна. Куруш се удиви и помилва Крез. Поиска от него да му обясни само едно:

— Защо призова бога на елините, а не твоите богове?

Крез отговори:

— Богът на елините ме подбуди да започна тая война.

Куруш не можеше да повярва. Крез разказа за прорицанията, дадени му от Пития. Тогава Куруш прихна да се смее и разтълкува правилно прорицанията. Той свали веригата на Крез и каза:

— Можеш да я изпратиш в Делфи като дар от един невежа. Защото към войната те е подтикнал не Делфи, а твоето заслепение.

И Крез осъзна пред бога и пред хората своята собствена вина.

Мъртвешка тишина настъпи на просторната агора, след като пратеникът завърши. Взех от ръцете му веригата на Крез. Добавих: