Читать «Една торба барут» онлайн - страница 7

Пръв от тая страна доде Янко и зачервен от умора каза:

— Чухте ли, като гръмна? Запалил се барута на дала Моска. Извадиха го изгорял, черен като въглен. След туй Янко добави:

— Бог да го прости, сиромаха. Не се знай как е станало, дали, като е бил пийнал е хвърлил цигара…Как е станало, не се знай…

Сарандовица стоеше зад тезгяха и слушаше. Из-първом побледня, после лицето н се зачерви и за да си намери работа, бързо започна да търка с кърпа по тезгяха. Тъй беше залисана, че не внимаваше какво прави.

— Ох! — извика тя и стиена пръста си. — На, порязах се зарад тоя човек. В ножчето се боднах… Разбира се, че ще се изгори, такъв пиян човек… Ох, как се убодох!

Тя тъкмо свари да превърже пръста си, и една кола с хубави сиви коне спря пред хана. Беше Матея от Преселци. Сарандовица пооправи косата си, усмихна се и се загледа към вратата, отдето щеше да се покаже Матея.

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Иван Иванов, Елина Мирчева или Мартин Митов

Публикация

Йордан Йовков, „Събрани съчинения в шест тома“, Том втори; „Български писател“, С. 1976. Под общата редакцията на Симеон Султанов.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7874]

Последна редакция: 2008-05-24 13:00:00