Читать «Една песенна нощ» онлайн - страница 2

— Какво например?

— Да пукна, ако знам — отвърна той.

— Може би аз ще мога да ти помогна — предложих аз, тъй като сърцето ми все още кървеше заради него. — Мога да използвам помощта на дух с доста необикновена сила. Малък дух, разбира се — присвих палец и показалец на по-малко от един инч, за да може да добие представа за този, който единствен би могъл да свърши работа.

Разказах му за Азазел и той, разбира се, ми повярва. Забелязал съм, че съм много убедителен, когато разказвам нещо. А когато ти, драги, разказваш някоя история, атмосферата на недоверие, която се спуска над стаята, е толкова плътна, че можеш да я режеш с трион. Не може да се сравни една репутация на честност с едно излъчване на искрена прямота.

Докато разказвах, очите му блестяха. Попита ме може ли да стане така, че Азазел да й направи нещо, за което бих го помолил.

— Само ако е нещо прилично, драги. Надявам се, че нямаш предвид да започне да мирише лошо или когато говори, от устата й да изскачат попови лъжички.

— Разбира се, че не — отвърна възмутен Мортънсън. — Ти за какъв ме мислиш. Тя ме дари с две щастливи години, все пак, и искам да й се отплатя. Казваш, че твоят дух имал ограничена сила?

— Той е мъничък — повторих аз и отново присвих палеца и показалеца си.

— Би ли могъл да я надари с превъзходен глас? За известно време, искам да кажа. Поне за едно представление.

— Ще попитам.

Предложението на Мортънсън звучеше джентълменски. Бившата му любовница пееше кантати в местната църква, ако това е правилният израз. По онова време проявявах интерес към музиката и често посещавах тези концерти (като внимавах да отбягвам касичката за помощи, разбира се). Наслаждавах се на нейното пеене, а и публиката го приемаше достатъчно вежливо. Мислех си тогава, че нейният морал не подхожда твърде на обстановката, но Мортънсън ми обясни, че за сопраните правели изключение.

И така, аз се посъветвах с Азазел. Той искаше да помогне, без онези глупости, нали се сещаш — да иска душата ми в замяна. Спомням си, че веднъж попитах Азазел дали иска душата ми, а той дори не знаеше какво е това. Попита ме какво искам да кажа, но аз също не знаех какво значи точно. Той е едно толкова малко създание в собствената си вселена, че му се струваше голям успех да прехвърля теглото си в нашата вселена. Той обича да помага.

Азазел каза, че можел да успее за около три часа и когато предадох новината на Мортънсън, той отговори, че това би било прекрасно. Избрахме вечер, когато тя щеше да пее Бах или Хендел или един от онези стари дрънкачи на пиано и щеше да има дълго и впечатляващо соло.

Нея вечер Мортънсън отиде в църквата, аз, разбира се, също отидох. Чувствах се отговорен за онова, което щеше да стане, и мислех, че е по-добре да съм там, за да овладявам положението.

Мортънсън съобщи мрачно:

— Присъствах на репетицията. Тя си пееше както винаги; нали се сещаш, като че ли някой я настъпва по опашката

Той обичаше така да описва гласа й. Небесна музика, казваше той по-рано, и всичко останало е несравнимо. Но след като беше изоставен, преценката му се промени.