Читать «Една нощ на Шехеразада в Ню Йорк» онлайн - страница 4

— Не, не — каза припряно Чалмърз, — вашият разказ много ме заинтригува. Всички ваши портрети ли разкриваха неприятни черти, или някои оставаха незасегнати от злощастната благословия на четката ви?

— Някои? Някои, да — отвърна Плъмър. — Обикновено децата, не малко жени, а и доста мъже. В края на краищата не всички хора са лоши. Щом хората са свестни, и портретите са свестни. Казах ви вече, не мога да обясня това нещо, само ви го разказвам.

На писалището на Чалмърз лежеше снимката, която бе получил същия ден от чужбина. След десет минути по молба на Чалмърз Плъмър вече рисуваше по нея пастелна скица. Един час по-късно художникът стана и се протегна уморено.

— Готово — прозина се той. — Прощавайте, че толкова се забавих, но ми беше интересно и се увлякох. Боже мой, колко съм уморен! Нощес не съм спал, не успях да получа легло. Струва ми се, че е време да си кажем лека нощ, о, повелителю на правоверните.

Чалмърз го изпрати чак до вратата и му пъхна няколко банкноти.

— О, ще ги приема — каза Плъмър. — Всичко това влиза в падението. Благодаря. Благодаря също за прекрасната вечеря. Тази вечер ще спя на пух и ще сънувам Багдад. Дано когато се събудя сутринта, се окаже, че не е било сън. Сбогом, великолепни халифе!

Чалмърз отново закрачи неспокойно по килима. Крачеше колкото е възможно по-далеч от масата, на която лежеше пастелната скица. Два-три пъти понечи да се приближи до нея, но не. Виждаше сивите, златистите и кафявите щрихи, но около портрета се издигаше стена, изградена от неговите страхове, която го държеше на разстояние. Той седна и се помъчи да се успокои. После скочи и позвъни на Филипс.

— В нашия блок има един млад художник, господин Райнеман — каза той. — Знаеш ли в кой апартамент живее?

— На последния етаж, сър — отвърна Филипс.

— Иди го помоли от мое име да слезе за малко при мен.

Райнеман дойде начаса. Чалмърз се представи.

— Господин Райнеман — каза той, — на тази маса има малък пастелен портрет. Ще ви бъда благодарен, ако ми кажете мнението си за него — като изкуство изобщо и като портрет.

Младият художник пристъпи към масата и взе портрета. Облегнал се на креслото, Чалмърз се поизвърна.