Читать «Един белгийски министър» онлайн - страница 2
Алеко Константинов
— Боже мой, Бенуа, на какъв езки говориш ти?
— Как на какъв език? Думата ми е, че трябва от кумова срама да се оставят и няколко опозиционни бюлетини
— Кои?
— Опозицията. Сетне ще си имаме
— Говори човешки, драгий Бенуа, аз преставам да те разбирам.
— Искам да кажа, че бюлетини можеш да наблъскаш колкото обичаш, особено ако бъде
— Ще оставиш ли най-сетне този жаргон…
— Пардон. Но аз мисля, че вий ме разбирате, господин президенте: думата ми е, че там, гдето ще има само една урна, не може да правиш шмекерии, освен ако духнещ свещта…
— Но недей забравя, Бенуа, че всичките партии са се опълчили против нас.
—
— Разбрах те, Бенуа; това добре, ами ако излезе четвъртият,
—
— Доста, драгий Бенуа, аз се убедих вече, че ти си усвоил основателно изкуството на конституционното управление. Поздравявам те с министерски пост!… A propos, Бенуа, ти в кой университет получи учената си титла? — попита случайно президентът.
— Аз ли? Аз, да… аз свърших курса на науките в колегията на Kopristice, а всъщност моята специалност дължа на столичната академия.
* * *
Ето по какъв начин Труве Бенуа е станал министър. Аз счетох за нужно да ви цитирам горния пасаж из историята на Белгия, за да полаская патриотическото чувство на вашите читатели, които ще видят твърде ясно, че в много отношения нашата България е надминала своята съперница Белгия: както щете, господин редакторе, но ще се съгласите с мене, че подобен министър като Труве Бенуа у нас е невъзможен.
И тъй, да живее България!
P.S. Употребените тука термини представляват жаргона на Брюкселската академия.
Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3733]
Последна редакция: 2007-10-29 09:00:00