Читать «Еволюция на идеите» онлайн - страница 2

— Марш! Вън! Да дойде скоро съдържателят.

Влезе бае Петко.

Карарски скокна свирепо на крака, почна да крещи срещу мазното лице на бае Петко и да удря по масата.

— Какво си ми донесъл ти мене? Че ти какво ни мислиш нас! Ти за свини ли ни взимаш? Тоя гювеч съм го поръчал още тая сутрин в седем часа…

— Какво има, бе господин Карарски?

— Какво има, краставици има. Гювечът е суров. И зарзавата му, и месото му…

— Не може да бъде.

— Как не може да бъде — завикаха другите… — На, хапни да видиш.

Бае Петко смирено взе една вилица от съседната маса и дълбокомислено накуси. — А че… не е суров…

— Е, ти пък на говеда ни правиш — развикаха се всички.

— Извинете, господа, възможно е. Фурнаджията днес беше пийнал, та може и да е сгрешил, но аз не съм виновен…

— Как не си виновен? Че ти за какво ни взимаш? Бае Петко виновно излезе навън да се съвещава с някого.

— Ето на, това сме ние българите — развика се Тоню Карарски. — Камшикът, камшикът нас ще ни оправи. Диктатура, диктатура за тоя разпасан народ! Какви са тия права, каква е тая слободия. Всяка свиня да ти господствува… Никой не си знае задълженията! Пратиш му гювеч да ти опече, той се напие като свиня, или го остави суров, или го изгори, или пък най-хубавите мръвки ще изяде. Камшик, диктатура, господа!

— И бой, бой! Всеки да бъде поставен на мястото си — развикаха се и другите.

— Що за глупава конституция имаме! Кой ти разбира от конституция? Фашизъм за нас!

Всички почнаха да викат, да негодуват, да хулят българина, правата му и глупавите закони, които са разглезили тоя разпасан народ.

И съгласни по всички тия въпроси, те почнаха да сумтят и да бъркат с вилиците в големия гювеч. Тоз мръвка извади, тоз зарзават гребне, онзи залък топне.

— Както е вкусен и лютичък, да е по-добре опечен, ще бъде чудесен — обади се един от компанията.

— Да… да — хвучеха другите и лапаха и призоваваха диктатурата над разюздания българин, който един гювеч не може свястно да направи. Полека-полека страстите поутихнаха и гювечът се попривърши.

Внезапно Тоню Карарски пак заудря по масата.

Втурнаха се момчетата.

— Вино, вино! — завика той, но малко по-спокоен. — А бе вие съвсем ни забравихте. Гювеч без вино може ли?

III

Келнерите бързо донесоха приготвеното изстудено вино и наляха чашите.

Четиримата приятели, успокоени и заситени, чукнаха чашите:

— А! Браво! Виното е чудесно.

— То ще допече гювеча.

Още по чашка… Лошото настроение изчезна като по магия. Добрите приятели почнаха да се шегуват, да се смеят и даже за жени да приказват. Но тяхната краста беше политиката. Политиката и виното са много добри приятели. Едното е принцип, другото — идея.

Тоню Карарски пак взе думата.

— Както щете, господа, но нашата България е благословена страна. Пийте и вижте какъв елексир се ражда, не е ли така?

Той говореше разположен, мек, благ, просветен.

— Чудо, чудо! — казаха другите и вдигаха чашите.

— За твое здраве, Карарски. Карарски взе чашата.

— Да живее България, господа — хубава демократична България! Както щете, господа, но от демокрацията по-хубаво няма! Колкото и неравномерно да се отклонява световното политическо махало, то пак ще се урегулира върху демокрацията. В нея лежи силата на нашия народ. Върху демокрацията ще се изгради; нашето бъдеще. Да живее демокрацията! — Да вдигнем чашите!