Читать «Дъщерята на пчеларя» онлайн - страница 2

Голф клубът „Краб Коув“ все още е сърцето на острова, каквото винаги е бил, но вече не е център на клюките като през шейсетте и седемдесетте, когато обществото не успяваше да е в крак с времето и новото заливаше старото, както морски вълни – скали. Днес младите хора, които толкова се бореха за промяна, са вече стари и не така склонни като родителите си да съдят другите, и разговорите около масите по време на чая са по-доброжелателни. Но в онази конкретна вечер през юли 1973 година един инцидент, който не би заслужавал дори бегъл коментар днес, хвърли в трескаво вълнение дамите от голф клуба. Те едва бяха погледнали картите си на масата за бридж, когато темата, която се олюляваше на върха на езиците им, се катурна оттам във взрив от възмущение.

– Е, скъпа моя, мисля, че е неморално и се срамувам заради нея – каза Евелин Дърлакър с дрезгавия си бостънски акцент и сви неодобрително начервените си устни. Евелин беше ветропоказателят на светското общество. Всичко в нея отразяваше консервативните й ценности и високите морални стандарти. От безупречните кашмирени костюми и кестенявата фризура до красиво обзаведения й дом и добре възпитаните деца – нищо не убягваше на вниманието й. Със същото скрупульозно прилежание и обичайната липса на великодушие тя раздаваше присъди на всички наоколо.

– По наше време, ако искахме да останем насаме с мъж, трябваше да се отървем от наставницата си. Сега младите са извън контрол и като че ли никой не ги наглежда. – Тя почука с дългите си червени нокти по масата и разсеяно погледна картите си. – Ужасна ръка. Съжалявам, Бел, но се опасявам, че ще те разочаровам.

Бел Бартлет се взираше в картите си, които не бяха по-добри. Дръпна продължително от цигарата си и разклати печално русите си къдри.

– Днешните млади – почти проплака тя. – Не бих искала да съм млада сега. През четирийсетте и петдесетте беше по-добре, тогава всеки си знаеше мястото. Сега границите са размити и не ни остава друго, освен да се примирим. Аз смятам, че те просто са изгубили пътя и не бива да ги съдим твърде сурово.

– Бел, ти винаги се опитваш да видиш доброто у всеки. Все пак дори ти ще признаеш, че Трикси Валънтайн се посрами – настоя Евелин. – Работата е там, че тя не се държи като дама. Дамите не преследват момчета из цялата страна. Те позволяват да бъдат преследвани. Долнопробна история, наистина.

– Не само долнопробна, Евелин, но и безсрамна – съгласи се Сали Пиърсън, побутвайки самодоволно лъскавите вълни на дългата си кестенява коса. – Като се хвърлят на врата на мъжете, те опетняват репутацията си, а тя не може да бъде възстановена. – Тя размаха цигарата, която стърчеше между пръстите й със съвършен маникюр, и се усмихна самодоволно при мисълта каква образцова млада жена бе тя самата навремето. – Мъжът обича да преследва, а жената трябва да е наградата, за която той се бори. Днес момичетата са твърде лесни. По наше време се пазехме за първата брачна нощ. – Тя се изкикоти и изсумтя тихичко. – А дори да не е било така, се грижехме никой да не разбира.