Читать «Дъщерята на Пилата (Източно сказание)» онлайн - страница 3
Иван Вазов
— Спаси ме! — шепнеше тя и не сваляше погледа си от лицето на Христа.
Внезапно тихият поглед на Христа се вдигна от майка му и се спря върху римлянката. И очите на римлянката и на Исуса се срещнаха. И няколко мига той я гледа с такова добро, скръбно, дълбоко изражение!… И веднага от силата на тоя поглед, който прониза като небесна искра цялото й същество, тя почувствува едно дълбоко и общо сътресение и нещо ново, сладко, бодро изпълни душата й и тялото…
…………………………………………………………………………………………………
Пилат чакаше върху горното стъпало на мраморните стълби на палата си своята разслабена дъщеря, предизвестен вече за нея, изпълнен с тревога и очудване, защото целта на посещението й му беше непозната.
Когато я видя, че тя се зададе в колесницата си с лице нажалено, той й простря ръце, като очакваше да му я изнесат догоре и да я прегърне нежно.
Но Пилат видя в изумление как Поппея слезна сама от колесницата, отстрани с един повелителен знак слугите му, като й подлагаха златообшита носилка, и сама се запокачва чевръсто и леко по мраморните стъпала, с пъргавина на ливанска газела…
И като се метна на врата на смаяния си баща, разплакана, тя извика:
— Татко! вие убихте днес един бог!
И всичките гледаха това чудо, зяпнали.
Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Надежда Владимирова и Мартин Митов
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4396]
Последна редакция: 2007-11-30 13:10:00
