Читать «Дъщерята на дърваря» онлайн - страница 2

— Ако ми дадеш едното си око, ще ти дам вода!

Девойката се изплашила и заплакала. От очите й се посипали бисери. Злата жена ги събрала, но не й дала вода, докато тя не дала окото си в замяна. След няколко дни бедната девойка била принудена да даде и другото си око за малко вода. Точно тогава пристигнали до едно село. Край селото имало кладенец. Двете жени свалили сляпата девойка от колата, взели й хубавите дрехи и я бутнали в кладенеца. Тръгнали отново и скоро стигнали в града, в който живеел хубавият момък. Злата жена спуснала воал на лицето на дъщеря си и когато момъкът ги посрещнал, нищо не разбрал. Той помолил бъдещата си жена да отиде до дома му пеша, за да остави златните си следи на бедните, та и те да бъдат щастливи на сватбения ден. Тръгнали те, ала скоро момъкът станал за смях на бедняците, защото нито златни следи имало, нито рози падали от устните на невестата.

В същото време край кладенеца, в който злата жена бутнала клетата девойка, минал един сиромах. Той чул плач, надникнал в кладенеца и що да види — върху купчина бисери седяла сляпа девойка и плачела, а от очите й продължавали да се сипят бисери. Сиромахът измъкнал девойката от кладенеца и я повел към дома си. По пътя тя му разказала какво й се случило. После сиромахът се върнал да вземе бисерите, а девойката му казала да построи от тях красив дворец. Когато дворецът бил готов, така сияел в своето великолепие, че нямало човек, който да не се спре да му се възхити. Сиромахът разказал това на девойката, а тя се усмихнала доволно и от устните й паднала уханна роза.

— Занеси розата на най-юначния мъж в града — рекла девойката на сиромаха. — Ако те попита колко струва, кажи му: „Две очи“.

Сиромахът направил така, както му поръчала девойката. Като го видяла от прозореца с красивата роза, дъщерята на злата жена веднага поискал да я има. Но щом чула каква е цената й, тя се сетила за очите на съперницата си, които майка й пазела в едно сандъче. Дала ги на сиромаха и взела розата. Той ги занесъл на девойката и в този миг през прозореца влетял бял гълъб, кацнал на земята и на негово място се появило джуджето. То взело очите, наместило ги под клепачите на девойката. Тя веднага прогледнала, весело се засмяла и стаята се изпълнила с рози и ухание.

Вечерта злата жена видяла розата в косите на дъщеря си и разбрала какво е станало. Разбесняла се, разфучала се и хукнала навън. Отишла при дявола, който още лекувал раните си от падането, след като момъкът го метнал в небесата. Злата жена паднала на колене и рекла:

— Ти ме изпрати в къщата на дърваря, аз изпълних каквото ми поръча, ала сега ме чака сигурна смърт, ако зет ми разбере истината. Какво да правя?

— Край градските стени тече бистър ручей — казал дяволът. — В него плува златна рибка. Хвани я, разрежи я и ще намериш златна обица. Сложи обицата на ухото на дъщеря си и другата девойка веднага ще умре.

Злата жена изпълнила всичко, което й поръчал дяволът. Сложила обицата на ухото на дъщеря си, без да й казва нищо. В същия миг дъщерята на дърваря се простряла мъртва на земята.