Читать «Дъщеря на Албион» онлайн - страница 2

Англичанката, като чу името си, бавно изви нос към Грябов и го измери с презрителен поглед. От Грябов дигна очи към Отцов и обля и него с презрение. И всичко това мълчаливо, важно и бавно.

— Видя ли? — попита Грябов със смях. — На ви, значи на вас! Ах ти, караконджо! Зарад децата си само държа този тритон. Да не бяха децата, и на десет километра до имението си не бих я допуснал… Носът й също като на ястреб… А талията! Тази кукла ми прилича на дълъг гвоздей. Да го вземеш, знаеш, че да го забиеш в земята. Чакай… Струва ми се, че на моята въдица кълве…

Грябов скочи и вдигна пръчката. Конецът се опъна … Грябов дръпна още веднъж, но не извади въдицата.

— Закачила се е! — каза той и се намръщи. — За камък навярно… Дявол да го вземе…

На лицето му се изписа страдание. Като въздишаше, мърдайки неспокойно и мърморейки проклятия, той почна да дърпа влакното. Дърпането до нищо не доведе. Грябов побледня.

— Жалко! Във водата трябва да влизам.

— Я остави!

— Не може… Привечер хубаво се лови… Гледай ти каква беля, прости, господи! Трябва да влизам във водата. Трябва! А пък да знаеш как не ми се съблича. Англичанката трябва да разкарам… Неудобно е пред нея да се събличам. Все пак дама е!

Грябов хвърли шапката и връзката си.

— Мис… ъ-ъ-ъ… — обърна се той към англичанката. — Мис Тфайс! Же вупри. Е, как да й кажа? Е, как да ти кажа, за да разбереш? Слушайте… натам! Натам идете! Чуваш ли?

Мис Тфайс обля Грябов с презрение и издаде носов звук.

— Какво? Не разбирате ли? Махай се оттука, ти казват! Трябва да се събличам, дяволска кукло! Нататък иди! Нататък!

Грябов дръпна мис за ръкава, посочи й храстите и клекна: върви, значи, зад храстите и се скрий там … Англичанката, движейки енергично веждите си, бързо изговори дълго английско изречение. Помешчиците прихнаха да се смеят.

— Пръв път в живота си чувам гласа й… Няма какво да се каже, гласче! Не разбира! Е, какво да я правя?

— Зарежи! Да вървим да пийнем водка!

Не може, сега трябва да се лови… Вечер… Е, какво ще кажеш? Гледай ти беля! Ще трябва да се събличам пред нея…

Грябов съблече сюртука и жилетката си и седна на пясъка да си събува обущата.

— Слушай, Иван Кузмич — каза предводителят, като се смееше в шепата си. — Това вече, приятелю, е подигравка, гавра.

— Никой не я моли да не разбира. Това им е за урок на чужденците!

Грябов събу обущата, панталоните, съблече си бельото и се намери в адамов костюм. Отцов се хвана за корема. Той се зачерви от смях и от срам. Англичанката замърда вежди и замига с очи… По жълтото й лице пробягна надменна, презрителна усмивка.

— Трябва да се поохладя — каза Грябов, като се тупаше по бедрата. — Кажи ми, моля ти се, Фьодор Андреич, защо всяко лято се изривам по гърдите?

— Но влизай по-скоро във водата или се покрий с нещо! Животно!