Читать «Дървото на огнените мухи» онлайн - страница 2

Тъй като там нямаше училище, майка му се опитваше да му преподава в къщи. Намери му христоматия с червени корици и работен бележник с номерирани страници, за да ги попълва докато тя е на работа. Но той рядко се справяше с ученето.

— Винаги се мотае около този проклет бурен — бързаше да промърмори баща му, когато тя му се караше. — Вонята му се разнася силно навсякъде.

Ароматът наистина беше странен и силен, но не и смрадлив. Той харесваше и обичаше дървото си. Донасяше повече вода и използуваше мотиката, за да прекопава почвата около него. Често стоеше загледан в огромните сини цветове, чудейки се какви плодове ще родят.

Една вечер сънува, че дървото гъмжи от огнени мухи. Те бяха толкова истински, че той стана от леглото и се промъкна в тъмнината навън. Тук, звездите бяха по-ярки от което и да е място над града. Те осветяваха пътя му към градината и той дочу огнените мухи преди да стигне до дървото.

Бръмченето им нарастваше и се усещаше като звук на морски вълни, запомнен от времето на посещаването на леля му, която живееше на крайбрежието. Премигвайки по-ярко от звездите, те бяха изпълнили клоните. Една от тях пристигна да го посрещне. Тя кръжеше пред лицето му, осветяваше върха на треперещия му пръст и същевременно му се усмихваше с яркосините си очи — цветовете на дървото имаха същата окраска.

Той никога не бе виждал огнена муха толкова близо, тя беше голяма колкото едра пчела. Имаше тънки ръчички, с които се бе хванала за нокътя на пръста му и сините й очички хвърляха бърз поглед, за да изследват лицето му. Светлината излизаше от панделка, която обхващаше главата й. Тя мъждукаше като нещо електрическо, от зелено към червено, от жълто към синьо, след това отново ставаше червена. Понякога припламванията им бяха по-бавни от честотата на неговото дишане, понякога по-бързи от премрежването на погледа му. Той мислеше, че те искат да му кажат нещо, но не можеше да ги разбере.

Босоног и потръпващ от студ, той стоя там, докато премигването се прекрати. Огнената муха разклати прозрачните си криле и отлетя. Зазоряваше се, звездите избледняваха и когато погледна към дървото, то изглеждаше тъмно и тихо. Озова се обратно в леглото преди тракането на чиниите в кухнята, което показваше, че майка му приготвя закуската.

През следващата нощ сънува, че се е върнал под дървото и огнената муха отново е кацнала на пръста му. В съня му тясното й лице приличаше повече на човешко и той разбираше примигващия й глас. Разправяше му как е пораснало дървото — от точно насочен жълъд дошъл от звездите, който се е засадил, след като се е ударил в земята.

Тя му разказа за планетата на огнените мухи, която бе отдалечена в космоса. Жителите й принадлежаха на огромна република, разпръсната из звездите. Хиляди различни народи живееха в мир на хиляди различни светове. Жълъда-кораб беше пристигнал, за да покани хората от Земята да се присъединят към републиката. Те бяха готови да научат човечеството как да разговаря, докато пътува през пространството и как да достига звездите. Сънят изглеждаше толкова чудесен, че той реши да го разправи на закуска.