Читать «Дългият път към ада» онлайн - страница 2

Икономическата основа на сатанинското ведомство се крепеше върху излъчените еманации по време на транспортирането й, те се явяваха валутно-енергетична единица в рамките на сатанинската империя или по-просто казано, по-дългият транспорт на всяка душа до ада подобряваше енергийното му захранване. Дори температурният градус на отвъдната среда зависеше от количеството и дълготрайността на транспортните услуги, да не говорим за премиите, получавани от всеки усърден служител. Следователно дори най-дребната душа бе от значение за сатанинския бюджет.

Азауд не беше забравил, че парите са дяволско изобретение, въдворено в реалния свят, но още по-добре си спомняше, че са валидни и в ада. Сега целта пряко оправдаваше средствата, а личните му интереси съвпадаха с обществените. В случая прилагането на модерни възгледи щеше да се яви като приятно допълнение. И той се преобрази в малко зелено човече, което се материализира на балкона на господин Кински.

Дяволите винаги използват пряка телепатична връзка и никога не се нуждаят от владеене на чужди езици. Достатъчно бе Азауд да помисли: „Ела на балкона!“ и господин Кински излезе на него с мисълта, че е чул повикването.

— Господи, що за мерзост! — беше първата му гласна реакция.

— Никаква мерзост, аз ще ти бъда приятел — внуши Азауд, а Валентин си помисли дали няма халюцинации.

— Нямаш — успокои го сатанинският пратеник и продължи с лъжите: — Идвам от съзвездие „Лира“, за да помогна на някой представител на местната цивилизация. Собственият ми външен вид го доказва.

— Никога не съм срещал нещо подобно — промърмори поуплашеният Валентин и побърза да се ощипе, но зеленото човече не изчезна. Не му оставаше друго, освен да изпие остатъка бира от шишето, с което бе излязъл на балкона. Съзнанието му сякаш се проясни.

— Харесват ли ти парите? — попита конкретно Азауд. — Доколкото успях да се информирам, почти всеки представител на вашия вид ги обича. Затова съм тук, за да ти помогна да ги гребеш с шепи, сигурно ще останеш доволен от нашето сътрудничество. Съгласен ли си?

— Щом толкова настояваш… — промънка господин Кински. — Как смяташ да осъществиш… сътрудничеството?

— Съвсем лесно, ние имаме особени способности. Като те гледам, утре възнамеряваш да ходиш на хиподрума. Така ли е? Познах, разбира се. Заложи всичко на коня Аякс.

— На най-скапания!? — учуди се Валентин.

— Не разсъждавай, а слушай какво ти говоря. Довиждане засега, утре сам ще се увериш.

Зеленото човече изчезна като бирата в гърлото на господин Кински. Той се прибра в стаята си с чувство за нещо сънувано, въпреки доста реалните му елементи.

На следващия ден това не му попречи да се прибере с двайсет хилядарки в джоба, което му придаде особена вяра в подобни сънища.

В понеделник, докато бързаше към работното си място, споменът за зеленото човече придобиваше все по-приятни окраски и Валентин искрено желаеше нова среща с него. Изглежда желанието му бе доста силно, защото само след час, то се появи върху екрана на банковия компютър.