Читать «Дъвката» онлайн - страница 2
Елена Павлова
Тъй де, деветдесета някъде баща ми ме заведе на рейс до Гърция, заринах се в дъвки — със захар, без захар, с такъв вкус, с онакъв вкус, имаше една в тубичка, едни други двойни, тях после и у нас ги пуснаха по едно време, други едни в кутийки, на дражета, за пръв път виждах… Май тогава някъде ми дойде байгън от дъвки. После, доста след десети вече, и след гладната зима с купони, когато излязоха първите „Рингли“, меракът ми беше минал и хич и не ги поглеждах. Взех си веднъж… не, два пъти от онези „Джуйси фрут“, обаче на, не бяха като „Идеал“-а. Първо — малки. И после, ни джуйси, ни особено фрут. Пък и подъвчеш половин час и край, все едно си налапал жабешки тестис. Тъй де, лигаво и няма вкус, какво друго може да е? После дойдоха и „Орбит без захар“, и „Орбит такива“, и „Орбит онакива“, и за деца, но вече не беше интересно. Ами „Хуба-буба“? Кой кретен би си купил дъвка с такова име, пък ако ще да е с неизпробвания шашав вкус на диня или крейзичерешова. Най ме изкуши наскоро като пуснаха „Орбит уайт“, щото аз съм си вманиачен на тема бели зъби, докторе, пък и не бяха съвсем ментови на вкус, обаче на опаковката има едно такова страховито предупреждение, че чак ми преседна дъвката. На българския текст нищо специално, долу на английски обаче с удебелени букви ме предупреждават, че ексцесивното консумиране щяло да доведе до лаксативни ефекти, та и на тези спрях да им обръщам внимание.
Тъй че, не че не съм дъвкал дъвка наскоро, но от години вече не съм дъвкоман, нали разбирате. Обаче, беше преди месец и нещо, сънувам една нощ, че съм още в пети клас и междучасието сме изтичали до сладкарницата, а там — „Идеал за балончета“! Бъркам в джоба, вадя десет стотинки, купувам дъвка и хоп, обелвам я… Направо се просълзих като я сдъвках: с вкус на подправена с прогнили ягоди пръст, с неравни ръбове, твърда като вкаменело изкопаемо… Тъй де, докторе, знам аз, че сънувам и че такава дъвка, истинска, няма вече не само в България, ами и по цял свят. Знам, значи, че от години и за последно кусвам тоя проклет „Идеал за балончета“ и дъвча ли дъвча, и сълзите ми текат.
Е, събудих се, а в устата ми — вкус на подправена с прогнили ягоди пръст. И нещо ми опира в бузата. Дъвка!
Много ясно, ще кажете — сомнамбулизъм. Имал съм си скрита дъвка вкъщи и съм я взел насън, а вкуса, то това вкусовите рецептори подсъзнанието лесно ги лъже. И аз така си помислих и забравих случая. Обаче следващата нощ пак сънувам сладкарницата и дъвките, и пак се събуждам с дъвка в уста. Него ден имах тежка сутрин, събота беше, та реших да си полегна на обед и хоп, пак сладкарница, пак дъвка.
Мама му стара, взех да се ядосвам, щото и в неделя същата работа, пък и на лягане, пия си аз биричката и за малко да се задавя с дъвката. И като се почна, през три часа, през два часа, през час, та и през минути. Човек не може зъбите да си измие! Плюнеш едната и друга ти засяда между зъбите…