Читать «Душа на кредит» онлайн - страница 2

— Сервитьорка! Кръчмарка, с други думи.

— Е, де, не бъди дребнав. Нали съм ти казвал, че любовта не подбира.

— Саймън, обясни ми как толкова години не ти дойде акълът в главата? Колко пъти съм ти обяснявал, че за жената любовта не съществува поне от десетина века?

— Хайде, хайде! И ти си ми един разбирач…

— Всъщност какво ли се занимавам с теб? Аз съм обикновен наемен работник…

Той продължи да мрънка още десетина минути, докато не ми писна и не го прекъснах:

— Добре де, стига! Давай договора.

— Нямаш проблеми. — Люси извади от въздуха един лаптоп и го включи с леко смръщване на веждите си. Подадох му кървавочервената кредитна карта, която самият той ми бе изкарал преди доста години. Той я пъхна в процепа отстрани на лаптопа, взира се няколко секунди в монитора, след което се размърмори:

— Мама му стара, колко пъти да ти казвам, че кредитът ти е на привършване… Останали са ти 0,0476 части душа и 7,15 сърце!

— Моля??? Я си оправете счетоводството там долу! Миналия месец си внесох депозита като поп — три ученички по 0,61 душа и 0,001 сърце плюс две девственици по…

— Това беше вноската ти за началото на годината — прекъсна ме той. — Не забравяй, че и фиксингът на ученичките падна много заради срива в „Hell, Inc.“. А и тук в баланса виждам, че си ме викал през февруари за някаква брантия — продавачка в магазин, с което дори си превишил кредитния си лимит…

— Е, да, ама нали тогава направих рекламация за некачествена услуга! В договора пише, че в такъв случай възстановявате 60% от стойността на сделката.

— Направил си, да. И си получил стандартен отговор, че съгласно чл.666, ал.5, т.7 в случай, че обектът е жена с доказано курвенски манталитет, „Ад“ ЕООД не носи отговорност. И това би трябвало да ти е пределно ясно, понеже все на такива попадаш…

Пазарлъкът продължи около половин час. В края на краищата, естествено, успях да си изпрося овърдрафт. Люси промърмори, че ще го разоря, но си знаех, че това са празни приказки — все пак той беше наясно, че по-редовен клиент от мен няма да намери, па ако ще и със свещ да търси. Стиснахме си ръцете.

— Кога ще ме викаш пак? Другата седмица? Утре?

— Я не се заяждай. Не ти прилича.

Люси изруга нещо тихичко под носа си и изчезна — естествено, без да каже „довиждане“. На какво ли ги учат тамошните имиджмейкъри…

Разбира се, усещах и с връхчетата на ноктите си, че и този път ще ударя на камък. Вече се бях научил да предвиждам бъдещето по-добре и от Касандра. Знаех си, че и тази девойка няма да ми стане гадже, независимо от помощта на дявола. Бях обаче длъжен да се пробвам.

А междувременно трябваше да се погрижа и за сметката си. От толкова много похабени на вятъра чувства балансът ми вече бе отрицателен. Щеше да се наложи в най-скоро време да поддам на офертите на някоя-друга ученичка или подобна безмозъчна твар, каквито ми се лепяха като мухи на мед. А в последно време бях хвърлил око и на няколко омъжени, които ми отправяха предложения. Едно разбито сърце на примерна съпруга се котираше изключително добре при Люси. Може би дори щеше да ми отпусне бонус…